Априлско въстание 1876г. - част 3

В Софийската област и в Македония (Пети революционен окръг или част от Трети) фактическа подготовка за въстание не се провежда, тъй като Никола Славков е арестуван веднага след пристигането си, а Никола Обретенов скоро след това (поради опасност от арестуване) емигрира във Влашко.

Най-резултатна се оказва предварителната работа на апостолите в Четвърти Пловдивски окръг. Панайот Волов и Георги Бенковски пристигат в определения им окръг още през месец януари 1876 г. и веднага пристъпват към практическо осъществяване на замислите на ГРК. Постепенно като помощник-апостоли са привлечени Захари Стоянов (1850-1889), Тодор Каблешков (1851-1876) и пристигналия от Сливен Георги Икономов. В организаторската работа се включват и местни дейци като Павел Бобеков (Панагюрище), Никола Караджов (Клисура), Васил Петлешков (Брацигово), Петър Горанов (Батак), Спас Гинев и Петър Бонев (Перущица) и др. С тяхното енергично съдействие Волов и Бенковски успяват за кратко време да изградят широка комитетска мрежа, която обхваща цялото Средногорие, тракийските села, северните части на Родопите, Банско-Разложкия край, района на с. Разловци, Пиянечко (общо 10 градски и 82 селски комитета). В хода на подготовката като неофициален главен ръководител се налага Георги Бенковски (ок.1842-1876), който проявява изключителни агитаторски и организаторски способности. Поради наличието на твърде много турска полиция в Пловдив, апостолите преценяват за удачно да изместят ръководния център на окръга в Панагюрище.
Самата подготовка на въстанието в Четвърти окръг е ярко отразена в “Записки по българските въстания” на Захари Стоянов. Мъжкото население е организирано в бойни отряди, местни майстори започват изработването на топове от черешови дънери и саби, леят се куршуми и се подготвя барут. Започва и контрабандно търсене на оръжие (Г. Бенковски “искал 5 хиляди пушки”). Подготвят се укрепени лагери в планинските местности и складове с хранителни запаси и боеприпаси. Изготвени са въстанически униформи и знамена. Създава се тайна поща и въстаническа полиция. Революционната прапаганда обхваща всички социални слоеве и в навечерието на въстанието населението на целия окръг е готово масово да се включи в борбата за отхвърляне на турското владичество. Особена заслуга за видимото политическо активизиране на българското население в Четвърти окръг имат Панайот Волов, Георги Бенковски и техните помощници, които много умело използват различни пропагандни прийоми, като съзнателно разпространяваните слухове, че Сърбия и Черна гора чакат само българите да вдигнат въстание, за да обяват война на Турция, или пък широко популяризираното тълкуване на буквеното изписване на годината 1876-а, което означавало “Туркия ке падне” и т.н. Разпространява се и слухът, че така или иначе през пролетта на 1876 г. турците ще извършат масови кланета над българите.

На 14 април в местността Оборище, близо до Панагюрище, апостолите на Четвърти окръг свикват събрание, в което участват пратениците на 55 “частни” комитети от територията на окръга. Събранието има за цел да се обсъдят най-важните въпроси относно ръководството и тактиката на предстоящото въстание. След бурни разисквания събранието предоставя на апостолите широки пълномощия сами да обявят въстанието и да назначават войводите. За център на въстанието в окръга е утвърдено Панагюрище, а по настояване от страна на Панайот Волов Г. Бенковски е обявен за главен апостол. Специално внимание е отделено и на отношението към мюсюлманското население. Всички участници в събранието полагат и тържествена въстаническа клетва.

След като събранието в Оборище завършва, апостолите на Четвърти окръг се отправят към Панагюрище, за да уточнят окончателно и последните детайли от своя план. Най-важното решение, което те вземат там, е въстанието да се обяви на 1 май 1876 г. При извънредни обстоятелства то може да започне и по-рано.

Подготовката за въстанието на българската емиграция в Румъния и Южна Русия е твърде слаба. Създаденият в ОдесаКомитет за освобождение на България” не се справя успешно със задачата си да активизира емиграцията в Русия. Опитите за координиране с Белград също са неуспешни. Особено неблагоприятно се отразява липсата на организаторски център и фактът, че голяма част от емиграцията се отнася резервирано относно правомерността на въстание в българските земи. Поради това подготовката на емигрантските чети остава в един начален етап, а събраните средства са недостатъчни.

Междувременно един от присъствалите на събранието в ОборищеНенко Терзийски от с. Балдево, Пазарджишко, уведомява турските власти в Пазарджик и Пловдив за готвения бунт. Пловдивският управител веднага изпраща доклад до правителството и нарежда да бъдет арестувани главните апостоли в Копривщица и Панагюрище.

На 19 април в Копривщица пристигат заптиета на чело с Неджиб ага с задача да арестуват Тодор Каблешков и по-активните местни дейци. Предупреден за надвисналата опасност, ревоюционният комитет в Копривщица провежда спешно заседание и решава да действа. На следващия ден – 20 април, църковните камбани забиват тържествено, а най-верните комитетски съзаклятници, облечени в униформите си, нападат конака. След кратка престрелка конакът е превзет и докато Неджиб ага търси спасение към Клисура, българското население вече ликува.

Веднага след освобождението на Копривщица Каблешков изготва писмо до Панагюрище, с което уведомява ръководството на Четвърти окръг за преждевременното обявяване на въстанието. Това писмо остава известно в историята под името “Кърваво писмо”, тъй като върху него е нарисуван с кръв християнският кръст. Подобни съобщения са изпратени и до апостолите на останалите окръзи.

Още същия ден “Кървавото писмо” е получено в Панагюрище и без никакво колебание Бенковски и Волов решават да последват примера на Копривщица. Под ръководството на Павел Бобеков група панагюрски въстаници нападат конака и завземат града. За комендант на града е назначен Иван Соколов, а самият Павел Бобеков застава начело на сформираното Привременно правителство. По нареждане на Бенковски куриери тръгват из селищата на окръга, за да вдигат населението на въстание, като за целта е изготвено и специално “Възвание”. Призив за подгрепа и координиране на въоръжените действия е пратен и към ръководителите и на останалите три революционни окръга.

Събитията от 20 април бързо намират последователи и в селата Мечка, Стрелча, Поибрене, Мухово, Петрич. През следващите дни въстанието обхваща почти цялото Средногорие, района на Пещера, Брацигово, Батак, Перущица. Създаденият от Бенковски конен отряд (“Хвърковатата чета”) напада гара Белово, разрушава ж. п. станицията и прекъсва линията и телеграфа. На 22 април в Панагюрище е организирано и тържествено освещаване на “главното знаме” на Четвърти окръг, което е извезано от учителката Райна Попгеоргиева.


част 1 част 2 част 3 част 4 част 5

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

Няма добавени коментари.