Априлско въстание 1876г. - част 2


За главен апостол на Търновския окръг е избран Стефан Стамболов, а негови помощници стават Христо Караминков (Бунито) и Георги Измирлиев (Македончето). Във Втори Сливенски окръг главен апостол е Иларион Драгостинов, а негови помощници са Георги Обретенов и Стоил войвода. Ръководството на Врачанския окръг се състои от главния апостол Стоян Заимов и помощниците му Георги Апостолов и Иваница Данчев. Начело на Пловдивския окръг застава Панайот Волов, с помощник Георги Бенковски, а за Софийския окръг (или Софийската област и Македония от Врачанския окръг) трябва да отговарят Никола Обретенов и Никола Славков. Последните двама обаче не успяват да достигнат до предназначения им район, тъй като Никола Славков е заловен от турските власти почти веднага след престигането си, а Никола Обретенов, над който също надвисва опасност от арестуване, се задържа известно време във Врачанско, но много скоро се принуждава да се върне във Влашкo.

Според плановете на ГРК предстоящото въстание трябва да обхване предимно планинските райони – Стара планина, Средна гора, Пирин, Западните Родопи, Странджа, като в освободените селища се предвижда създаването на временно гражданско управление. Главните проходи трябвало да бъдат добре укрепени, за да не се допусне преминаване на турските войски през тях. Предвижда се изграждането на 24 опорни пункта, в които при опасност да намерят прикритие жените, децата и възрастното население. В плана на въстанието заляга и идеята за организиране на диверсионни акции по ж. п. линиите Одрин-Белово и Русе-Варна и прекъсване на телеграфните връзки. Едновременно с това трябвало да се подпалят Одрин, Пловдив, Пазарджик, София, Търново, Русе и др. селища. Всички тези действия имат за цел да предизвикат паника сред мюсюлманското население и да парализират местната турска власт.

Поучени от провала на Старозагорското въстание, членовете на ГРК отделят специално внимание на предварителната военно-техническа и пропагандна подготовка на замисленото ново въстание. Важна роля в това отношение според тях се пада на местните комитети, които трябвало да направят цялото население съпричастно към освободителното дело. Надежди се възлагат и на българите, намиращи се на служба в руската и сръбската армия, които с опита и с военните си знания са изключително полезни за подготовката на въстаниците. За целта ГРК изпраща призив към младите български офицери да се завърнат в родината си и да се включат активно в борбата срещу Високата порта. Разчита се също и на многобройната българска емиграция в Румъния и Южна Русия, която може да окаже значителна материална подкрепа за подготовката на въстанието, а в решителния час – и да организира прехвърлянето и на предварително екипираните чети. Предвижда се да се направи цялостен опис на наличните ресурси на всеки окръг. Особено внимание се отделя се отделя на съгласуваността между отделните окръзи в решителния час. ГРК обсъжда различни наставления за въстаниците и дори подготвя текста на въстаническата клетва.

Изработената от гюргевските апостоли тактика отчита и международната обстановка на Балканите с цел евентуалното решаване на българския политически въпрос в контекста на глобалния Източен въпрос. ГРК разчита, че широкото по размах въстание неминуемо ще привлече вниманието на Великите сили и ще ги принуди открито да се намесят в борбата на българите за освобождение. Напълно реална е и възможността за координиране на въстаническите действия в Българско с евентуална военна кампания на Сърбия и Черна гора срещу Турция.

Замисленото от ГРК въстание трябва да избухне през пролетта на 1876 г., но точна дата не се фиксира, поради евентуалните извънредни обстоятелства в хода на подготовката. Затова събралите се в Гюргево апостоли посочват три възможни дати – 18 април, 1 май или 11 май 1876 г. Всеки окръг трябва да прецени към коя от трите дати ще има готовност за обявяване на въстанието, след което ръководителите на окръзите да координират помежду си общата дата за начало на въстанието.

В навечерието на Коледа планът на ГРК е окончателно готов и определените за вътрешността на страната апостоли започват да се прехвърлят нелегално в България. Самият комитет се саморазпуска, а връзката с емиграцията е възложена на Димитър Горов, Иван х. Димитров и Янко Ангелов.

Подготовката на въстанието в различните окръзи зависи от много фактори, но най-вече от организационно-агитаторските способности на главните апостоли и техните помощници, от активността на населението, от числеността на турските военно-полицейски сили.

Измежду апостолите на Първи окръг най-рано започва своята дейност Георги Измирлиев. Малко след него в Търново пристигат Христо Караминков и Стефан Стамболов, който преминава в България едва през месец февруари 1876 г., тъй като непосредствено след като заседанията на комитета в Гюргево завършват, той отива в Букурещ, за да се срещне с намиращите се там емигрантски дейци. Първоначално ръководителите на търновския окръг насочват вниманието си към възстановяване на комитетската мрежа от времето на Левски, а впоследствие и към нейното разширяване. С помощта на Никола Кабакчиев (Търново), Стефан Пешев и Йонко Карагьозов (Севлиевско), Сидер Грънчаров (Горна Оряховица), Бачо Киро Петров (Бяла черква), Христо Патрев (Трявна), Иван Семерджиев, Цанко Дюстабанов, Никола Генчев, Христо Иванов-Големия и др. верни на революционните дело комитетски функционери, е разгърната широка пропагандна и подготвителна работа. Привлечени са военни специалисти като Петър Пармаков и поп Харитон Халачев. Започва и събирането на пари за закупуване на оръжие. В отделни селища се извършват тайни военни упражнения на мъжкото население, изграждат се бази с хранителни продукти и боеприпаси. Територията на Първи окръг е разделена на райони, като за всеки район са назначени опитни във военно отношение лица. За да се избегнат ненужните рискове, центърът на окръга е преместен от Търново в Горна Оряховица.

Най-добре подготовката на въстанието се осъществява в Габровско, Севлиевско, Горнооряховско, Тревненско. Като цяло обаче търновските апостоли не успяват да разрешат изключително важния въпрос за снабдяване на населението с оръжие. Редица селища от района на Шумен, Разград, Търговище, Варна, Тулча остават извън периметъра на апостолската активност, а предвиденото за 24-25 април общо събрание на представителите на окръга не се провежда поради преждевременното избухване на Априлското въстание.

Сериозни затруднения в подготовката на предстоящото въстание възникват и във Втори окръг. Първоначално в Сливен пристига Георги Икономов, който сформира окръжен комитет и пристъпва към възстановяване на местната комитетска структура. Стоил войвода пък изгражда четническа база в Балкана. В района на Странджа активна дейност развива Сава Катрафилов, а в БургаскоСтоян Шивачев. През март 1876 г. в Сливен пристигат и Иларион Драгостинов и Георги Обретенов. Посъживяват се и комитетите в Карнобат, Ямбол, Котел. Това дави видим тласък в подготовката на въстанието, но скоро между Иларион Драгостинов и Стоил войвода възникват сериозни разногласия относно тактиката на бъдещите бойни действия, тъй като Стоил войвода защитава четническата тактика, а Иларион настоява за масово въстание. Тези спорове се отразяват неблагоприятно на върху цялостната подготовка на въстанието в Сливенския окръг. Големите турски военни поделения в тези земи също спират нейния прогрес.

В Трети Врачански окръг подготовката започва още през есента на 1875 г., когато непосредствено след неуспеха на “Заарските” събития, Стоян Заимов и Иваница Данчев предприемат разузнавателна обиколка из Врачанско. Тогава е възстановен революционният комитет във Враца. По-късно, вече в качеството си на апостол на окръг, Стоян Заимов посещава и Оряхово, Лом, Берковица, Бяла Слатина. Революционната пропаганда обхваща и др. селища. Започва набирането на средства за закупуване на оръжие (без особен успех), установена е и постоянна връзка с емиграцията във Влашко. Стоян Заимов изработва дори и “Закон”, който трябва да изпълнява ролята на военен устав на въстаниците. Като цяло обаче, наплашеното от турските репресии население в Трети окръг не се включва достатъчно активно в подготовката на предстоящия бунт.


част 1 част 2 част 3 част 4 част 5

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

havaii88 ( 43) на 18 Септември 2008
Дани Кондова ( 2847) на 24 Май 2006
Ееех, ми така си е .... добри сме си редакторите
Записки.инфо ( 2777) на 23 Май 2006
Браво, Дано! Супер си го оформила! Какви редактори си има сайта само ...
Дани Кондова ( 2847) на 23 Май 2006
Мариела, МОЛЯ те разделяй материала на по-малки порции така е неудобен за четене ... докато го разделя ...