Априлско въстание 1876г. - част 5

В началото на месец май подготовката на четата приключва. Тя наброява около 205 души. Неин знаменосец е Никола Симов (Куруто), а военен комендант – Никола Войновски. В изпълнение на предварително изработения план четниците са разпределени на няколко групи из големите дунавски пристанища. На 16 май те се качват на австрийския пътнически кораб “Радецки” и на 17 май, когато корабът се доближава до с. Козлодуй, четниците се въоръжават и принуждават капитана да спре до българския бряг, за да могат да слязат. Ботев изпраща телеграми до западноевропейските вестници “Journal de Geneve” и “La Republique Francasse”, в които изразява увереност, че европейският свят ще протегне “приятелска ръка” към българите. От Козлодуй започва безсмъртният поход на Ботевата чета. След първите първите сблъсъци с черкези и башибозуци при с. Баница и Милин камък на 18 май, четата се насочва към Врачанския Балкан. Противно на очакваната помощ от врачанските апостоли, към четата се присъединяват само двама души. На 20 май, при неизяснени обстоятелства, Христо Ботев пада убит край връх Вола в местността Йолковица. Гибелта му всява смут сред въстаниците. През следващите дни четата се разделя на няколко по-малки групи, всяка от които трябва да се придвижва към Троянския Балкан или Тракия, но изморените и обезсърчени въстаници са лесно разпръснати и впоследствие или изловени, или избити от преследващите ги башибозуци. Само десетина души от тях успяват да се спасят, емигрирайки във Влашко.
Едновременно с четата на Ботев, на 16 срещу 17 май 1876 г. край Тутракан в българските земи се прехвърля и малката чета на Таньо Стоянов. Целта на тази чета, състояща се от около 20 души, е да се придвижи възможно най-бързо до Сливенския Балкан, където да окаже помощ на местните въстаници. В района на Поповско обаче четата води няколко тежки сражения, при които е разбита, а самият войвода Таньо Стоянов пада убит.

С гибелта на двете емигрантски чети завърва Априлското въстание. Но разправата над разбунтувалото се българско население продължава. След жестоките кланета при потушаването на самото въстание, последват масови издевателства и грабежи в десетки селища и цяла Румелия. В големите градове – Търново, Русе, Пловдив, Видин, властите създават извънредни съдилища, пред които са изправени стотици арестувани българи. Мнозина от тях са осъдени на смърт, а други – на заточение. Окончателната равносметка от Априлското въстание включва убийството на над 30 хиляди души, опожаряването на 80 селища и разграбването на други 200.

Характерът на Априлското въстание от 1876 г. най-точно определя К. Косев – “екстремално проявление на цялостния възрожденски процес”. То е връхната точка в българското националноосвободително движение. В него вземат участие всички социални слоеве, поради което то може да се характеризира като общонародно. По думите на Н. Генчев буржоазията се явява водеща ръководна сила във въстанието. Априлското въстание е най-мащабното проявление на нейното желание да предизвика радикален поврат в политическото положение на българския народ. Ето защо според Н. Генчев най-същностната причина за провала на Априлското въстание е, че в историческите условия, в които се развива българското възрожденско общество, то не успява да създаде икономически силна и политически подготвена буржоазия, която да доведе до победен край националната революция.

Причините за неуспеха на Априлското въстание от 1876 г. са много. Обективно погледнато, силите на българските въстаници са неравностойни на огромния военен потенциал на Високата порта. Но не в малка степен, неуспехът на Априлското въстание се дължи и на недостатъчната подготовка на българското население, на краткотрайната подготовка на въстанието, на липсата на оръжие, на лошата координация в действията на отделните революционни области и комитети, на многото предателства, които съпътстват въстанието още от самото му избухване. Обиширни райони от българските земи като Добруджа, Македония, Софийско остават извън обсега на дейност на гюргевските апостоли. Въпреки последователната пропаганда, значителни групи от тогавашното българско общество остават пасивни. Емиграцията като цяло също се включва слабо в подготовката и хода на самото въстание. Всичко това изиграва решаваща роля за съдбата на започнатото от ГРК дело и в крайна сметка то претърпява неуспех. От политическа гледна точка обаче въстанието постига своята главна цел – да привлече вниманието на Великите сили към българския въпрос и да ги принуди да се намесят за неговото разрешаване. Като връхна точка в развитието на българското националноосвободително движение през Възраждането, Априлското въстание показва не само жертвоготовността на българите да воюват с оръжие в ръка за своята свобода. Въстанието демонстрира политическата зрялост на българското възрожденско общество и неговата ясна воля за самостоятелно развитие.

Героизмът и саможертвата на българския народ, както и изключителната жестокост, с която Априлското въстание е смазано, предизвикват широк международен отзвук. Чуждите дипломати и журналисти, които от близо следят кървавите събития в България, подробно запознават своите правителства с истината за положението на страдащите българи. В най-четените европейски вестници са публикувани над 3 хиляди статии в подкрепа на българската кауза. Представители на демократичната общественост в големите страни организират митинги, протестни събрание и шествия, на които изказват съчувствие към подвластното християнско население в Османската империя и настояват за смяна на политиката спрямо Високата порта. В Цариград е съставена специална международна анкетна комисия с участието на княз Алексей Церетелев – секретар на руското посолство в Цариград и управляващ консолството в Одрин, Юджийн Скайлер – секретар на американското посолство в Цариград и журналистите Дж. Макгахан и К. Шнайдер. Комисията посещава районите на въстанието и в подробен доклад излага разобличителни доказателства за извършените от турците масови зверства.

Материалите на международната анкетна комисия намират особено силен отзвук във Великобритания, където впечатленията на Дж. Макгахан се появяват на страниците на в. “Дейли Нюз”, а опозицията, начело с Уйлям Гладстон, предприема масирана атака срещу външната политика на Дизраели. Самият Уйлям Гладстон публикува своите памфлети “Българските ужаси и Източния въпрос” и “Уроци по клане или изложение на конфликта между Портата и България през май 1876”. В кампанията срещу Портата се включват Чарлз Дарвин, Оскар Уайлд и др. известни английски политици и общественици. И във Франция редица изтъкнати публицисти като Ив дьо Вестин и Емил дьо Жирарден отпечатват множество материали в защита на пострадалото българско население. Задълбочаващата се Източна криза предизвиква бурни дебати и в германския Райхстаг. В една своя реч Бисмарк заявява, че Турция не може да има повече място в Европа. Митинги в подкрепа на българите се организират в Рим, Милано, Торино. Дж. Гарибалди се обръща дори с писмо към революционната българска емиграция в Букурещ. Солидарност с българския народ демонстрират чехи, унгарци, румънци и др. европейски народи. Най-голям отзвук обаче Априлското въстание има в Русия, където славянските комитети разгръщат изключително широка кампания срещу турските зверства. За промяна на положението на българите издигат глас Л. Толстой, Ф. Достоевски, Д. Менделеев, В. Григориевич, Тургенев, Верешчагин и много др. известни и влиятелни учени, писатели, художници, общественици.

Априлското въстание става мощен революционен стимулатор на цялото българско общество. Екстремната ситуация, създадена в резултат на въстанието, увлича и конформистки настроените българи в руслото на радикалното действие. През юли 1876 г. в Букурещ се създава Българско централно благотворително общество (БЦБО), което се явява пряк наследник на БРЦК. В БЦБО участват дейци с различни политически убеждения - Владимир Йонин, Кириак Цанков, Петър Енчев, Олимп Панов, Стефан Стамболов и др. По същото време част от “старите” създават своя организация под името Българско човеколюбиво настоятелство (БЧН). Негов председател е Панарет Рашев, а фактически ръководител – Евлоги Георгиев. БЧН изразява интересите на едрата русофилска буржоазия. БЦБО организира доброволчески български отряди, които участват в започналата през юни 1876 г. война между Турция и съюзниците Сърбия и Черна гора. Едновременно с това цариградски българи, със съдействието на екзарх Антим I, организират дипломатическа делегация със задачата да представи пред европейските страни българските искания за политическа независимост. Мисията е обезпечена финансово от Евлоги Георгиев. В делегацията участват Драган Цанков и Марко Балабанов. През лятото и есента на 1876 г. те посещават Англия, Франция, Германия, Италия, Русия и Австро-Унгария и връчват на правителствата на шестте велики сили меморандум, с който настяват за предоставяне на самостоятелно управление на българския народ. През ноември 1876 г. БЦБО приема “Програма” за решаването на българския въпрос, която показва, че БЦБО разчита вече изцяло на външните сили.

Значението на Априлското въстание в българската история е огромно. То радикализира до краен предел българо-турските отношения и показва неизбежността на българското освобождение от османска власт. Благодарение на него българският въпрос се очертава като основен в Източната криза. Жестокото му потушаване спечелва на страната на българската кауза цялата световна демократична общественост. Постепенно, под натиска на общественото мнение, правителствата на Великите сили са принудени да се намесят активно за намиране на благоприятен за българите изход от поредната балканска криза. Първоначално това се изразява в организирането на Цариградската посланническа конференция (декември 1876 – януари 1877), а след нейния провал – и в обявяването на Руско-турската война от 1877-1878 г.


част 1 част 2 част 3 част 4 част 5

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

Няма добавени коментари.