"Проглас към евангелието”
Още в началните стихове поетът доказва предимствата на Христовото учение. Да побратимява народите, да разпръсква мрака на невежеството, който води към хаоса на безредието. „А те казаха:”
„Проглас към евангелието” е възторжена прослава на писмеността и книжното знание, осъществена чрез високо художествен език. Създаването на „буквеното слово” кара старобългарския поет да ликува, защото писмеността дава възможност на всички чрез силата и красотата на словото да „познаят Бога, както трябва”. Словото е тази духовна опора на човешките души, която може да ги направи устойчиви на греха. Затова е необходимо прославата на словото и вярата в неговите спасителни сили и възможности. Така творецът мотивира потребността славяните да слушат словото и да придобият душевна силя, за да намерят „райски живот”.
„Проглас към евангелието” е творба, която възхвалява вярата, духа и писмеността. В нея ярко е проявена емоционалната съпричастност към свещената мисия на славянските първоучители. Творбата „прогласява” вярата на твореца, че „буквеното слово” е свято, че то е необходимо на всички хора, за да „прогонят” мрака в своите души.
"Азбучна молитва"
"Учително евангелие"
"Буквеното слово"
"Пространното житие на Кирил"