"Азбучна молитва”

  • староб. извънк. деклaмативна поезия
  • автор – Константин Преславски
  • поместена е в „Уително евангелие” като стихотворна част на предговора, който съдържа и прозаична част. Двете части се допълват по смисъл.
  • характерна особеност е акростиха (поетична творба, при която при прочита на вертикалата на стиховете се получава някакво послание или азбуката). Акростиха се използва като тайнопис. Така авторът изразява дълбока почит към създателите й, има патриотично съзнание, че азбуката трябва да бъде съхранена, това е като химн на писмеността.
  • 40 стиха (св. число, библ. число, симв. преход)
  • Молитва --> лир. герой се обръща към Бог да получи помощта му да пише мъдро и ясно еванг. слово и да помага на своя народ. Искрено вярващ християнин. Иска вдъхновение. Очаква Божията благословия на Свети Дух (от св. Троица) – умението да се проповядва християнството с пламенно слово. Нравствената му цел е за всеобщо духовно пречистване и успех, а не за лично спасение. „Евангелския дар възжаждан” са мъдростта, знанието, вярата, добродетелта. Творецът моли за всичко това, вярвайки, че ще донесе слава и величие на народа му.
  • в сл. стихове молитвата придобива личен характер – моли за необходимото му „мощно слово”, което е и мъдрост, и сила – да просвети народа и да му помогне да се спаси. Моли да го опази от злото: тъмните сили, злобата.
  • проповядва искрена братска обич. Бог, Слово, Любов – християнски символи, изразяващи смисъла на божественото водят до спасението и безсмъртието на душата.
  • последните стихове представляват славославна формула, свързана с религиозна форма на творбата и изискванията на времето.


    Док.: Азбучния акростих създава усещане за ритуалнсот на словото и изпълва художественото пространство със сакрална молитвена тишина. Като камбанен тържествен звън в безмълвието на духовното съзерцание отеква гласът на словото. Неговото начало е в душата, в съзнанието и в мисълта на човека. Божествената светлина струи и в нейното сакрално безплътие душата улавя гласа на Бога.

    Той е в светлината, пронизала мисълта и човешкия Аз облича в звук първия уловен лъч: „Аз богу се моля с тия думи” – човекът сам е открил светлината на словото, сложил е началото на своето духовно сливане с Бога. Поставено е началото. Нов свят гради в душата светлината на словото. Храмът на божественото е назован, съграден е от мисълта на Бога. Първите видими знаци „от буквения дъжд": - нашите съвременни „А” и „Бе” – сливат човешко и божествено в пространството на невидимия „невидим свят”.

    Слово и господ-дух стават синоними в съзнанието на лир. АЗ. Те са духовно съизмерими с гласа на Бога, със светлината на неговото незримо битие. Храмът на молитвеното обръщение към невидимото и божественото разширява своето диховно пространство. Мисълта се изпълва с плам и молитвата търси словото, за да продължи диалога с божествения светилник, запален от християнската вяра в душата: „ето в прави път да тръгнат всички (живи в твойта заповед пречиста)” Заповядва сърцето и душата безмълвно слова реди. Те са пламенни и чисти. Това е светлата пътека към Бога, но и към неговата светлина и истина. Ражда се знанието за еднното духовно битие на човек и вяра, на дух и мисъл. Видимо и невидимо, земни и небесно се сливат в нетленната светлина на словото. Но сакралната светлина на молитвения диалог очертава светлата пътека на словото към душата на целия сславянски род и тя полита след гласа на Бога към евангелския спасителен дар на буквите. Те очертават кръстните знаци на духовното спасение. Това е милостта на Христовата саможертва.

    В личен и общославянски план е молитвата на поетичия АЗ. Монологичната форма на изповедта прераства в диалог на „славянското племе”, „с милостта на кръста”. Това е голямото откровение за спасената от мрака и духовна слепота славянска културна мисъл. Дълбока почит и благодарност изпълват новото политическо обръщени на лирическото АЗ към постигнатата милост на Божественото триединство.

    Словото на проповедта слива духа на славянската общност с мъдростта на Божията мисъл за спасение на „вси твари живи”, универсално хуманно – в единен поток като смислови значение – измерват „ръста” на благодарственото молитвено слово, което се издига все по-високо в храма на славянската душевност.

    Молитвения благослов на словото е затаена тайната сила на духа като светлина на мисловна мъдрост и знание, но и озъдителната според каноните на християнската нравственост „горда злоба фараонска”. Словото е път не само към Бога, но и към светилника на познанието в душата на цял народ. Сякаш вечна пролет „цъфти” в културното съзнание на всяко следващо поколение. Приемствената връзка между Кирило-Методиевото просветно дело и бъдещето е в словото. То е ясният знак на миналото, устремен към бъдещето. Словото е цел на молитвата, но и средство на лирическата проповед: „Да направя ясно и твойто слово за народа!” – свършва азбучния акростих на буквите на Константин Преславски.

    „Вградена” е светлина на славянските писмена като прозвучала молитва в човешките души. Словото става полифонично. Тържествено се издигат към небесния купол химничните гласове на празничния благослов. Душата пее химн на славянската азбука!

    На светата троица прослава
    всяка възраст ней хвала въздава
    и народът мой отца и сина
    и светия дух възвеличава
    днес вовек веков и до амина


    Величието на духа поднася своята благодарност пред „Светата троица” за „евангелския дар” – светлината на словото. То просветлява ума, стопля сърцето и всяко поколение благодарствени думи реди: „днес, вовек веков и до амина!”.

    Заключение: В „Азбучна молитва” звучат ясно радостта и гордостта, както на автора, така и на неговия народ от духовното приобщаване към Бога. Стихотворението е изпълнено с творчески порив да се утвърди един велик културен факт – една нова писменост, която вече осветява пътя напред за всички, които са жадни за знание и мъдрост.


  • "Азбучна молитва"
    "Учително евангелие"
    "Проглас към евангелието"
    "Буквеното слово"
    "Пространното житие на Кирил"
  • Добави коментар

    Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

    Коментари

    елена ( 11) на 12 Май 2010
    мн е добро честно