Хуните - част 2
Много важни за археологическия преглед са златните пластини от Хьокрихт, които не са били използвани в женски гроб. Щампованата украса е покрита с благородни камъни и напомня диадемата от Чьорна. Тази диадема е от гроб на жена. По-късно са намерени подобни в Молдова – Букаени и Герасени в Мунтения. Най-хубавият екземпляр е този от Керч, съставен от три плочки. В средата е с две стилизирани глави на грабливи птици. Чрез структурата си и изображенията на птички диадемата от Керч прилича на онази от Шипово и образува част от редица диадеми, простиращи се от Об до Черна. Тази от Керч също е намерена върху скелет. В подобна техника и стил са диадемите от Чьорна, Букаени, Герасени и Керч и говорят за единни работилници. Изработени са от злато и позлатено сребро и са украсени с подредени една под друга редица от камъни, поставени в касети, определени от формата на камъка. Работилниците са свързани с изработката и на други предмети – например плочки за катарами (от Киштокай, една с неясно местоположение и една от Новогригориевка) и обковки за мечове с различна големина. Точно такива има и от находката от совхоз “Калинин” – при него малките плочки за обковка напомнят тези от Печ-Юсокпуста, Батасек и Якушовице, където, обаче, те са обковки на мечове, и на тези от фрагментираната диадема от Будапеща-Зигло. С ремъчетата, прикачени на колана, съществува близост с находките от Вьорошмарти (Змайевац) и Бараня и украсите за конска амуниция от Якушовице и Новогригориевка.
Носителите на метални диадеми се появяват на дунавските устия заедно с хуните. От хунско време са познати над 20 диадеми от женски гробове. Най-източният екземпляр е от Канетас (между Об и езерото Балхаш). Най-западният е от Чьорна и това не е случайно, защото до тук са достигнали аулите, където живеят и работят жените. От този пункт на запад проникват сам войските. Повечето (намерените източно от Волга диадеми) показват сасанидско-персийски произход (или влияние) въз основа на формата и украсата си.
Разпространението на диадемите в Европа е различно от това на котлите и гробовете с оръжия. Повечето (12) са съсредоточени по северния бряг на Черно море и на Крим и вероятно това не е случайно, тъй като голяма част от екземплярите са работени в античните центрове на Крим, което от своя страна е доказателство, че базата на хунското господство при Руга не достига до Тиса, а обхваща само териториите между Волга и Дунав.
Стилът на досега намерените диадеми от хунско време може да се определи като варварско подражание на кримски традиции и влияние. Те произхождат от времето преди Бледа и Руга и би следвало да се постави въпроса, кога достигат това единство в стила на обработка.
В Дулманка (Мунтения), в изоставеното от готите селце от ІІІ-ІV в. е намерен мъжки гроб, съдържащ украсени с благородни камъни фрагменти от пластини. Диадемите, за които са познати условията на намиране, в повечето случаи са върху черепите – Марфовка, Березовка, Канаттас, Ленинск (могила V). При познатия ни гроб от Мелитопол, за който доскоро се считаше, че диадемата принадлежи на мъж, днес е открит женски череп с изкуствена деформация, според хунската мода и следи от патина, явно от диадемата. И при други гробове с диадеми черепите на жените са с изкуствена деформация (Керч, Герасени), като при тях са открити и източни огледала, както и детайли от номадска носия. Вероятно и черепа от Чьорна е с изкуствена деформация.
Украшенията от хунско време са торкви, гривни, накити за глава, обеци, висулки за дрехи, обшивки за дрехи от пресовано злато и метални огледала. В гробовете на богатите жени се срещат гробни дарове и конска амуниция, а понякога части от конски скелети. Можем да говорим, че в хунско време са обичайни полаганията на части от коня, при които одраният и разчленен кон се открива не рядко и в женски гробове Кара Агач, Покровск, Верхне Погромное, Мелитопол, Канаттас. Също откритият при Левенц (Лева) мъжки гроб съдържа част от конски череп, обковки от конска амуниция и седло, които са върху скелета.
За идентифицирането на хунските мъжки гробове се използват основно мечовете и висулките към тях, наличието на стрели, като във всички тези случаи при костюма се наблюдават източни елементи, характерни за хуните и съюзниците им, каквито са аланските амазонки.
Още в първата половина на века е намерена богата находка от Поршино, която е разрушена 1941 г. Архивните кадри са публикувани много по-късно. Гробът е съдържал хунско-алански източен дълъг меч с дълга ръкохватка, украсен с благородни камъни пръстен и чифт сребърни фибули с покритие от злато в стил Силадшомло. Можем да приемем, че гробът принадлежи на алан, тъй като при аланите от хунско време е познат обичая в гробовете да се оставят женски накити – чифт фибули, мъниста, обеци, украшения зя дрехи, огледала.
Още по-изненадващи са гробовете на някои алански жени, които имат дълги мечове, обковани със злато колани и торкви, което е нехарактерно за германските жени.
Тъй като и жените и мъжете носят гащи, по един и същ начин се намират останки от катарами и ремъчни обковки от злато. И от женски и от мъжки гробове са познати части от конски амуниции и кон.
страница 1страница 2 страница 3 страница 4
