Хуните - част 4
Женският гроб от Регьой също съдържа було, както и фибули, подобно на гроба от Унтерзибенбрун и една повредена огърлица. Унгарските изследователи определят тази жена като аланка, но датирането е поставено около 300 г. и е свързано със заселените като римски федерати готи и хуни. Руските и немските изследователи обръщат внимание на столетната традиция, известна при иранците, да се обшива булото с метални апликации. По-ранните са златни. В хунско време обаче, начините за апликиране са нови – квадратни, ромбични, триъгълни, 8-образни пластини, при които с изключение на първите, всички са с щампован гръб от гранули. Богатството е изключително голямо като се има предвид и броя и големината. Понякога се срещат и двойни и тройни пластини. Новата носия с було се явява в по-широк кръг. Така например гепидските жени не възприемат тази носия, докато мъжете възприемат някои от елементите на въоръжението, както показват гробове І-ІІІ от Апахида, съкровището от Сомешени и т. н. Известен е само един случай, при който германска принцеса е с було – това е гробът от Бакодпуста. При него сред многото накити липсват фибули. Тази скирска принцеса е със сармато-алански произход или е възприела хунския костюм.
Украсата с було се появява на изток, но не по на изток от Дон и в тясната зона на Керч, но не получава толкова широко разпространение колкото готските фибули.
Едва разкопките от миналите години дават отговора на тези въпроси. Средноголемите и големите фибули от сребро се срещат и в несъмнено алански гробове и при това в много големи количества – 16 гроб от Дюрсо, докато в гробове 409 и 300 са от злато. В находката от Поршино, която попада на север от източната зона на готите и следователно не може да им бъде приписана, също се намират чифт, украсени с благородни камъни фибули. Дори и тя да се свърже с готи, невъзможно е това да се направи за находките от Дагестан.
В Иред е открит един не много голям гроб на млада жена, съдържащ почти всички части на женската носия. Освен наушник има и було, украсено с геометрични, W-образни пластинки, огърлица с мъниста от карнеол, ахат, кехлибар, планински кристал, стъкло, антрацит, колан със златна тока, обкован със злато и украсен с камъни ремъчен език, тоалетни принадлежности, огледало от бял метал, желязна юзда, две различни гривни, една сребърна купа, една сребърна фиала, глинени съдове, чифт бронзови, обковани със злато и скъпоценни камъни фибула и една по-малка.
От тук следва да се върнем към нашите находки от Долна Австрия. С изключение на римското стъкло, към което трябва да се прибави и една игла за коса, това са “водещи творения на германското изкуство”. Датирането на тези находки има значение и днес за датирането на съкровището от Силадшомло. То си пасва отлично с находките от областта на Муреш. С булото си, украсено със стотици златни пластинки и чифта големи, сребърни, плочести фибули, от севернокавказки тип, украсени с благородни камъни, тази малка жена (150 см/ 24 г.) и дъщеря й (7 г.) са една от най-впечатляващите находки.
В Ирад е най-точният първообраз на находката от Унтерзибенбрун.
В Дюрсо, в гробове 355, 410, 416, 500 се срещат по три сребърни пластинчати фибули, при които в гроб 500 една от фибулите е покрита със сребърна пластина, а жената от този гроб носи и торква. В гроб 300, освен пластинчестите фибули, има и една фибула с подвито краче, както и в Куидат Ватьор. За отбелязване е и гроб на момиче 383, с две масивни фибули, две фибули с подвито краче, торква, гривна, катарами с овални плочки, овални катарами с четириъгълни плочки, добре запазено огледало, стъклена чаша със сини капки, тоалетни принадлежности и обеца с висулка с форма на полиедър – и тук се наблюдават почти всички съставни части на гроба от Унтерзибенбрун.
Че златната огърлица с висулка от Унтерзибенбрун произхожда от работилница на Понта показва паралелът й от ул. Госпитальная в Керч и един екземпляр от Бакодпуста. Дамата от Унтерзибенбрун има две огърлици с паралели от Большой Каменец (до Курск). Такива находки има и по-източно от алански и хунски гробове от Покровск и Кизилкайнартошбе. Същото може да се каже и за чифта гривни с животински глави. Обеците от Унтерзибенбрун, както и тези от Мезьоберен, много приличат на тези от Ирад и са добре познати в кавказки първообрази.
Тоалетните принадлежности на жената от Унтерзибенбрун, разчупеното на две огледало и запазеното с различна украса огледало на момичето, както и цикадите са много чести дарове от хунско време.
Един археолог, още преди 20 г. изказва мнението, че находката от Унтерзибенбрун трябва да се свърже с хунската и германската носия от хунско време, характерни за мъжете. Затова предполага, че е имало и един неразпознат мъжки гроб, на когото те са принадлежали. Изследователите обаче твърдят, че при младата жена няма мъж. Подобни предположения са изказани и за гробовете от Тунис и Дюрсо, които съдържат елементи на мъжка носия – напр. торкви.
Паралелите на великолепната конска амуниция от Унтерзибенбрун са в Коцофени де Жос в Олтения и в Качин. Тези находки отразяват по-ранната фаза на хунското движение. Типът юзда, въз основа на двете еднакви части, насочва към паралели в Понтийската област и Крим. Към този тип принадлежат и находките от Кьонигсбрунер (Луки) от Силезия и Якушовице. В целия ритуал могат да се видят основно хунско-алански елементи и с изключение на фибулната дреха на княгинята и гребенчето на момиченцето отсъстват елементи, характерни за готския костюм. С такова богатство се отличават само аланските носии. Украшенията и другите гробни дарове са изделия на златарите от хунско време, разпространени от Кавказ до Алпите. Принадлежат на аланска фамилия, заемала високо масто в хунската йерархия.
страница 1 страница 2 страница 3страница 4
