Принципи на радиолокацията. Сателитни комуникации.
Радар e акроним от английския израз RAdio Detection And Ranging, който означава радио разпознаване и определяне на разстояние. Използува се и акронима РЛС, от израза Радио Локационна Станция (на руски: Радио Локационная Станция) или Радиолокатор.
Радарът е система, която използва радиовълни с цел определяне на местоположението на движещи се обекти като кораби, самолети, снаряди и изкуствени спътници, а също и дъждовни облаци. Състои се основно от мощен - десетки и стотици киловати - генератор на електромагнитно лъчение, чийто изход се модулира импулсно и се подава към подвижна антена, откъдето се излъчва насочен сноп радиовълни и от приемник. Когато радиовълните стигнат до отдалечен обект, те се отразяват обратно към радара. Тъй като се знае накъде е насочена антената може да се определи положението на засечения обект, измервайки времето, за което се е върнал сигнала се определя отдалечеността, а измервайки промяната в честотата му може да се определи и скоростта посредством доплеров ефект.
Микровълните се използват за поддържане на връзка и управление на изкуствените спътници, космически кораби, космически станции и изследователски сонди. Спътник използващ микровълни с тази цел, се нарича комуникационен. Радиотелефонните и телевизионните сателитни комуникации се извършват чрез наземни предаватели, излъчващи микровълни, носещи информация, към геостационарни спътници. Орбитите на тези спътници лежат в равнината на земния екватор и правят своята орбита около Земята за 24 часа като се намират винаги над един и същи участък от земната повърхност. GSM (Global System for Mobile Communication) и Интернет също използват сателитни връзки. В България микровълнов предавател за сателитна комуникация има до село Плана. Първият изкуствен спътник е Спутник-1, изстрелян от СССР през 1957 г. Първият спътник на САЩ е "Експлорър 1", изстрелян през 1958 г.
