Созопол (реферат)
Територията на общината принадлежи към основния Медноридско-Странджански геоморфоложки район и в частност към два от подрайоните му - Медноридски и Босненски. В структурно отношение районът се характеризира с комплекс от морски тераси, силно разчленено крайбрежие и многобройни лимани, с редуването на красив слифов бряг със средноголеми и малки плажни ивици. Територията във вътрешността на общината се характеризира с източни и североизточни склонове, разчленени от дълбоки планини. В крайморската зона има слабо вертикално разчленение, липсват ясно изразени била и планински вериги. Изключение е Медни рид с връх Бакърлъка с височина 376 м, който разделя общината на две части - крайбрежна и вътрешна. Крайбрежието е забележително с най-голямото разчленение на бреговата линия и се характеризира с вдадени до 2 км в морето полуострови и врязани навътре в сушата заливи. Полуостровите са с красиви и труднодостъпни носове, с много подводни и надводни скали.
Подпочвените води в общината са малко и се използват главно чрез каптиране на извори с неголям дебит - от 0.1 до 5 л/сек. Ивицата на североизток от селата Росен и Равадиново, както и на запад от с. Вършило и на северозапад от с. Присад е напълно лишена от подпочвени води. Най-богати в това отношение са терасите на р. Ропотамо, районът на юг от с. Черноморец и на север от мина Росен, както и около езерото Алепу.
През територията на общината протичат множество реки - гъстотата на речната мрежа е над 1.62 км/кв.км за водосбора на р. Факийска и до 2-3 км/кв.км за водосбора на р. Дяволска. Най-голямата река - Факийска, извира от Странджа, западно от връх Кервансарай. Във водосбора й са изградени шест малки язовира, като два от тях са снети от отчет. Изграден е изравнител при Раков дол с обем W=3 000 000 куб. м за водоснабдяване на “Промет” ЕАД, чието потребление възлиза на 10 000 000 куб. м годишно. На водосбора на реката има 2425 дка напоявани площи.
Във водосбора на р. Изворска са изградени два малки язовира, от които се напояват 850 дка площи. Освен това с течащи води се напояват 1950 дка.
Като цяло районът страда от недостиг на вода поради засушаванията през последните 15 години. Същевременно не се използва рационално изградената напоителна система, чиято експлоатация би следвало да се възстанови.
Крайбрежната част на общината е подложена на средиземноморското климатично влияние, което се чувства в дълбочина от 20 до 40 км. от бреговата линия.
Пролетните температури по крайбрежната част са по - ниски от тези във вътрешността на общината, а есенните по - високи. Времето се променя главно по отношение на облачността и слънчевото греене, но температурния режим се променя бавно. Средногодишните температури са 13.3° С, докато за окръга те са 12.8° С, а за страната 11.5° С.
Общински център Созопол е най - големия риболовен център на България. В него функционират две предприятия за преработка на риба и морски деликатеси за вътрешния пазар и за износ. Построеното ново пристанище дава възможност за пристан и търговия на кораби с голяма водоизместимост.
На територията на общината са разположени меднодобивните мини около с. Росен. От 1993 г. поради изчерпване на суровината те постепенно бяха закрити. Основният промишлен подотрасъл е добивът на строителни материали, който изцяло зависи от строителния пазар в гр. Бургас.
Обработваемата земя в община Созопол е 239 456 дка и е концентрирана главно извън крайбрежната зона, в землищата на селата Черноморец, Зидарово, Индже войвода, Извор, Присад и Росен. Най-голям е делът на зърнените култури, които през 1999 г. заемат около 50.05% от обработваемата общинска земя. Трайните насаждения запазват равнището си от началото на 90-те години, като има тенденция на слабо увеличаване на площите, заети от овощни градини - ябълки, праскови, кайсии, череши, и слабо намаляване на площите с лозови насаждения - винени сортове. Същевременно се наблюдава и известно увеличение на площите, използвани за производство на дини и пъпеши.
В съответствие с климатичните и почвените условия община Созопол е с исторически традиции и подходящи предпоставки за зърнопроизводство, овощарство, отглеждане на захарно цвекло, дини, пъпеши и други.
Животновъдството също има традиции в община Созопол. До 1989 г. тук се отглеждат едър рогат добитък - крави и биволи, дребен рогат добитък - кози и овце, както и значително количество свине. В началото на 90-те години и особено след 1992 г. броят на животните рязко намалява. Биволи и кози се отглеждат предимно в личните стопанства и нямат пазарно предназначение. През 1995 г. се оформя тенденция на възстановяване броя на животните, като през периода 1995-1997 г. нараства броят на овцете и кравите.
ейй хора имам 6 от тази тема 
