Всичко за България
България е държава в Югоизточна Европа. Разположена е в източната половина на Балканския полуостров и заема 22% от площта му. Граничи с Черно море на изток, с Гърция и Турция на юг, със Сърбия и Република Македония на запад, и с Румъния на север, разделена от река Дунав. Общата дължина на държавната граница е 2245 км, от тях 1181 км са сухоземни, 686 км — речни и 378 км — морски. Официалното име на държавата според конституцията и от 1991 г. е Република България. Националният й празник е 3 март (Ден на освобождението от турско робство).
Република България е член на Европейския съюз от 1 януари 2007 г.
Пътната мрежа на България има дължина 36 720 км, а железопътната — 4300
Стара Велика България е основана от хан Кубрат на територията простираща се между Кавказ, Волга и Карпатите, като военно-племенен съюз на прабългарите и сродните им племена след освобождението им от владичеството на тюрките през 632 г. Въпреки многобройните атаки на хазарите, хан Аспарух успява да ги победи в началото на 670г. По-късно през 680г. той завлядява Мизия и Добруджа и дава началото на Първата българска държава.
В хода на войната с хазарите хан Аспарух, третият син на Кубрат, се оттегля на запад към Дунава и се заселва в областа Онгъл.
През лятото на 680 г. византийският император Константин IV Погонат предприема поход срещу прабългарите. Поражението на византийците и заселването на прабългарите на Балканския полуостров става през 680 г., а войната в Тракия завършва със сключването на мирен договор през лятото на 681 г. Това дава основание на някои историци да смятат 681 г. за начало на Първата българска държава.
Аспарух определя Плиска за столица. По времето на хан Крум (803-811) и през първата половина на 9 век франките от северозапад и хан Крум от изток ликвидират Аварския хаганат. България се превръща в една от трите най-силни държави на континента и се разширява до Средния Дунав или до р. Тиса, а на изток до р. Днестър (днешна Украйна). През периода 632-1018 г. в България се развива велика култура, въвежда се азбука, създава се и първият университет, основан от св. Климент Охридски в Охрид. Княз Борис I покръства българите през 864 г. При цар Симеон I (893-927), който създава Българската патриаршия, България се превръща в в една от най-могъщите държави в Европа разпростирайки се почти на целия Балкански полуостров, а на север до р. Тиса. Столицата е преместена от Плиска в Преслав. При цар Петър І и цар Борис ІІ България упада заради вътрешни размирици. През 971г. Византия завзема Източна България, а столицата се мести последователно в Средец, Скопие, Преспа, Битоля и Охрид. След дълга борба между българските и ромейските владетели през 1018 г. държавата е завладяна от византийците след погрома над войските на Самуил през 1014 и гибелта на Иван-Владислав през 1018
Втората българска държава (1186-1393), създадена от братята Асен и Петър след периода на византийското владичество (1018-1186) със столица Търново. През 12в. се укрепва държавата с военните успехи на цар Калоян над кръстоносците и пленяването на императора на Латинската империя Балдуин. 1218-41 териториално разиширение, стопанско и културно развитие при Иван Асен ІІ, възобновяване на българската патриаршия. 1241-80 нашествия на татарите, упадък при цар Константин Тих Асен, въстание на Ивайло. 1299-на престола се възкачва татаринът Чака. 14в. - след период на укрепване при цар Теодор Светослав се засилват стремежите на болярите за откъсване от централната власт: отделяне на Добруджанското деспотство. 1371 Разделяне на България между наследниците на Иван Александър - Търновско царство на Иван Шишман и Видинско царство на Иван Срацимир. България пада под османска власт през 1396
1 юли 1878 е подписан Берлинския договор който разпокъсва България на 5 части : "самостоятелно и трибутарно" Княжество България, (включващо земите между р. Дунав и Стара планина и Софийския санджак) със столица София и "под суверенитета на Н.В. Султана", Източна Румелия (горнотракийската низина) автономна в административно отношение област в Османската империя със столица Пловдив; Македония и Южна Тракия остават за Османската Империя, а Северна Добруджа е дадена на Румъния. Избухва Кресненско-Разложкото въстание. 1879 Алеко Богориди е назначен за генерал-губернатор на Източна Румелия. Учредително събрание и приемане на Търновската Конституция. Избран е Александър І Батенберг за български княз. 6 септември 1885 г. е обявено Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Сръбско-българска война. 1887 е избран Фердинанд Сакскобургготски за княз. Управление на Стефан Стамболов. 1893 създаване на Вътрешната Македоно-Одринска Революционна Организация (ВМОРО) от Гоце Делчев. 1903 избухва Илинденско-Преображенското въстание. 22 септември 1908 е обявена независимостта на България. През 1912 и 1913 г. играе важна роля в Балканските войни, завършили с първата национална катастрофа. 1915-1918 Първа световна война. Участие на България към Централните сили. Втора национална катастрофа. Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис ІІІ. 1923 свалено е правителството на Александър Стамболийски, диктатура на правителството на А. Цанков, Септемврийско въстание. 1926-31 управление на А.Ляпчев. 19 май 1934 военен преврат организиран от „Звено“ и Военния Съюз министър-председател Кимон Георгиев. 1940 по Крайовската спогодба Южна Добруджа е възвърната на България. 1941-43 Втората световна война България е на страната на Тристранния пакт. Евреите от територията на царството (ок. 50000 души) са спасени от депортиране в концлагерите в Полша, но 11363 евреи от новоприсъединените земи са изпратени и убити в Треблинка. Формиран е националния комитет на Отечествения Фронт. 28 август 1943 умира цар Борис ІІІ; управление на Симеон ІІ с регенти княз Кирил, Богдан Филов и ген. Н.Михов; Въздушни бомбардировки над София.
1944 правителство на И.Багрянов (1 юни - 1 септември), Константин Муравиев (2-8 септември); 5 септември СССР обявява война на България; Правителство на Отечествения фронт, министър-председател Кимон Георгиев. 1944-45 участие на България в заключителния етап от Втората световна война.
България е парламентарна република. Националните символи на българската държава са знамето, химнът, гербът и Гвардията на Републиката.
Българският парламент - Народното събрание, се състои от 240 депутата, избирани за срок от 4 години. Гласува се за списъци от кандидати на партии или коалиции за всеки от 31-те многомандатни избирателни района. За да влезе в Народното събрание, една партия или коалиция трябва да спечели най-малко 4% от гласовете.
Парламентът отговаря за приемането на закони, одобряването на бюджета, насрочването на президентски избори, избора и отзоваването на министър-председателя и други министри, обявяването на война, разполагането на войски извън България и ратифицирането на международни договори и споразумения.
Президентът на Републиката се избира пряко за 5-годишен срок с право на едно преизбиране. Той е държавен глава, върховен главнокомандващ на въоръжените сили и председател на Консултативния съвет за национална сигурност. Макар да не притежава законодателна власт или инициатива, президентът може да върне законопроект за преразглеждане, въпреки че парламентът може да отхвърли ветото с обикновено мнозинство при гласуване. Президентът има вицепрезидент избран заедно с него на изборите.
От 1999-та насам Република България административно е разделена на 28 области: Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Смолян, Област София-град, Област София, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен, Ямбол. Всички те са наименувани на областния си център, като самата столица образува отделна област. Преди това, от 1987 г. до 1999 г. страната е била разделена на 9 области.
Гледано от север на юг, страната се разделя на четири природни области, заемащи териториите в посока запад-юг: Дунавска равнина, Стара планина, Тракийска низина и Рило-Родопски масив.
Крайдунавските низини граничат на юг с покрита отчасти с льос (жълтеникави и шуплести варовикови наноси, образувани пред ледниковия период) хълмиста местност, чиято максимална височина достига до 500 м. Предбалканът (с височина до около 1500 м) осъществява прехода към Стара планина (Балкана), която се простира паралелно през страната, от устието на р. Тимок до нос Емине, като разделя България на Северна и Южна. Южно от нея е известната Розова долина. От тази планина, достигаща до 2376 м височина, води името си целият плуостров между Черно море и Адриатическо море. На места Стара планина добива карстов характер; характерни за нея са множеството пещери. Въпреки височината, тук липсват типичните за високите планини (над 2000 м)изострени форми. Паралелно на Стара планина на юг се простира по-ниска планинска верига - Средна гора. В ограденото от планини Софийско поле (Стара планина, Средна гора, Рила, Люлин, Лозенска планина), в полите на Витоша, на 550 м надморска височина се намира София, столицата на България.
На юг теренът се спуска към Тракийската низина. Тази прекосявана от множество поречия плодородна низина се отваря в посока изток към Черно море. В тази област, разположен на река Марица, се намира вторият по големина град в страната - Пловдив. Низината успява да наложи свой характерен образ, изграден от простиращите се слънчогледови поля и обработваеми площи, заети от зеленчуци и тютюн. В Югозападна България се намират високите планини на България. Най-високият връх на територията на България и на целия Балкански полуостров е връх Мусала (2925 м) в Рила планина. В непосредствена близост до Рила се намират други две планини - Пирин и Родопите. Те са доста по-недостъпни от Стара планина, през която преминават около 30 прохода. Пирин получава своето име от славянския бог на гръмотевиците Перун, за когото се вярва, че някога е живял по тези земи.
България съдържа античната област Мизия и части от областите Македония и Тракия.
В Югоизточна България релефът е хълмисто-равнинен. Главни реки са Дунав на север, и Струма и Марица в южната част.
Кръстопътното географско положение на България се определя от петте трансевропейски коридора между Европа, Азия и Африка, които минават през нея. Те са най-ценният капитал на страната в международните отношения днес. Те са съответно: пътните коридори №4 от Скандинавските страни през Полша и Унгария до Гърция; от Адриатическо до Черно море; №9 от Скандинавските страни през Санкт Петербург и Киев до Гърция и Турция; №10 от Западна и Централна Европа до Индия и речния коридор №7 от Северно до Черно море по Дунав.
Решаващи фактори за сформирането на климатичните особености на страната са нейната топография и разположението й на Черно море. Докато действащата като климатична разделителна линия Стара планина предпазва южните части на България от нахлуванията на студен въздух от север, то планините В Южна България предпазват вътрешността на странта от смекчаващите въздействия на Средиземно море.
С умереноконтинентален климат се характеризира предимно територията на Северна България. До Стара планина се събират студените въздушни маси, така че реколтите могат да претърпят тежки вреди, причинени от студове и градушки.
В края на зимата в страната духа фьонът. В пространството между Стара планина и Родопите властва преходният климат със средиземноморско влияние, лятната суша може да продължи до три месеца. Средните годишни стойности на температурата в ниските места на Северна България възлизат на 11-12°C, а в Южна те са до 14°C. Крайбрежната низина се намира под уравновесяващото въздействие на Черно море, а по високите части на планината властва алпийският климат със снежна покривка, която се задържа месеци наред. Средните годишни стойности на падналите в равнините валежи възлизат на 500 до 800 мм, а в планините те са в границите от 1000 до 1400 мм.
Климатът е умеренo континентален (от 2000 до 2400 слънчеви часа годишно) с четири сезона: студена и понякога влажна зима със снеговалежи и средна температура от 0°C, топла и по-често влажна пролет, горещо, сухо лято със средни температури 23°C и топла слънчева есен. Средната годишна температура е 10,5°C
България има уникална и богата природа. Обособени са 3 национални парка със 193 048 ha площ, 55 резервата с площ от 75 975 ha, 9 природни парка с площ около 215 000 ha, които се простират от Черно море до Пирин, стотици природни забележителности и защитени местности, голяма част от които включени в общоевропейския проект за изграждане на мрежата от защитени зони Натура 2000, предназначена за защита на видове и местообитания, описани в приложенията на директивите на Европейската комисия. Най-известните природни забележителности са и сред Стоте национални туристически обекта.
В България живеят редки или изчезнали в Европа животни като белокоремен тюлен, голяма дропла, прилепа голям подковонос, червена мравка, горям креслив орел, алпийски тритон, къдроглав пеликан, царски орел, пеперудата червен аполон и стотици други видове. Едни от най-редките растения са пясъчната черноморска лилия и еделвайсът.
В страната има уникални природни забележителности като Белоградчишките скали, местността Рожен в Родопите, Искърския пролом, устието на река Ропотамо, Триградското ждрело, Чудните мостове, стотици езера и пещери, известни в целия свят с неземната си красота. В България има над 600 топли и студени минерални и геотермални извори. Най-високият връх в страната е връх Мусала-2925м
През 80-те години неспособността на икономиката да привлича и използва финансов капитал, необходим за модернизация, както и нежеланието на управляващата комунистическа партия да ликвидира или реформира редица губещи производства води до натрупване на огромен за размерите на страната външен дълг. Поддържането на изкуствено занижени цени води до редица негативни ефекти, сред които режим на електрическия ток и недостиг на стоки за крайно потребление. Към края на десетилетието България изпада в ситуация, при която е невъзможно спазването на финансовите задължения към кредиторите по погасяване на този дълг. Веднага след промените в Източна Европа, България, поради слабата си конкурентноспособност, губи "гарантираните" пазари на страните от СИВ и в частност Съветския съюз, от които българската икономика е силно зависима. Новите пазарни цени на вносните суровини, комбинирани с десетилетията липса на стремеж към енергийна ефективност и ефективност на труда водят до срив в производството и икономиката като цяло.
За разлика от други източноевропейски страни, голяма част от контрола върху производствените мощности в България остава държавен до втората половина на 90-те години. Малкото приватизация, извършена през този период е в голямата си част е направена по непозволяващи контрол и потдатливи на корупция правила, което води до появата на т.нар. „сива икономика“ и „икономика в сянка“. Първите признаци на съживяване се появяват през 1994 г., когато БВП на страната нараства и инфлацията спада, но кулминацията на краха достига в края на 1996 и началото на 1997 г. по време на социалистическото правителство на Жан Виденов, когато се губи голяма част и от вътрешния пазар, поради хиперинфлацията и резкия спад на покупателната способност на населението. В допълнение санкциите на ООН спрямо Югославия нанасят тежък удар на българската икономика. От 1997 г. България върви по пътя към икономическо възстановяване: БВП нараства с около 4-5% годишно, постига се макроикономическа стабилност. Посоката, поета от правителството към членство в Европейския съюз води до повишаване на доверието от страна на инвеститорите в българската икономика.
Правителството, избрано през 2001 г., обещава да преследва основните икономически цели, поставени през 1997 от предшественика му, т.е. поддържането на режима на валутния борд, прилагането на разумни финансови закони, ускоряването на приватизационния процес и предприемането на структурни реформи. През 2004 г. България приключва преговорите с Европейския съюз и се присъедини на 1 януари 2007 г. Въпреки предвижданията за възход в българската икономика правителството все още е изправено пред проблемите, свързани с високия процент безработица, ниския жизнен стандарт и корупцията в държавната администрация. Редица авторитетни международни институции определят неефективната работа на съдебната система като фактор, оказващ негативен ефект на скоростта на развитие на българската икономика.
По данни на Националния статистически институт населението на България през 2005 е 7 720 000 души. В този брой са включени и голяма част от българските граждани, живеещи постоянно извън страната. Техният брой се оценява консервативно на около 700 000 души. Според преброяването от 2001 г., 83,9% от население на страната са българи, като двата най-големи други етноса са тези на турците (9,4%) и на циганите (4,7%).
Останалите 2% включват арменци, руснаци, румънци, украинци, гърци, каракачани и евреи. 84,8% от населението говори български език, който е и официален. Повечето българи са източноправославни (83,9%), като само 12,1% изповядват исляма, 1,7% са римокатолици, 0,8% — юдаизъм, а останалите 1,6% се полагат на протестанти и други. Каракачаните също изповядват християнската религия и говорят диалект на гръцкия език, като има заместване на определени звукове. В миналото каракачаните са били номади.
България е държава с 1300-годишна история. В нея се заражда кирилицата - азбука, създадена най-вероятно от Св. Климент Охридски и кръстена на неговия учител и създател на глаголицата Св. Кирил Философ. Нейни осъвременени варианти се използват в българския, руския, македонския, сръбския, украинския, русинския и беларуския език, както и в някои други държави от бившия СССР, Азия и Източна Европа. В България при навлизането на християнството е имало много даровити книжовници като Екзарх Йосиф и Черноризец Храбър.
