Панайот Хитов
Революционер, хайдутин, войвода. Роден в гр. Сливен. Занимава се с търговия до 1858 г., след което става хайдутин. Покрай формирането на Първа българска легия (1862) в Белград влиза във връзка с Георги Раковски и става последовател на програмата му за освобождение на България. От 1866 г. вече е близък негов помощник във Влашко. Участва в създаването на Върховно българско тайно гражданско началство; агитира за решителни и организирани революционни действия; според „Привременния закон за народните горски чети за 1867-о лето" Георги Раковски го определя за главен войвода на военното ръководство.
На 28 април 1867 г. преминава р. Дунав при гр. Тутракан начело на чета от 30 души, въоръжена със средства на Добродетелната дружина, със знаменосец Васил Левски. Участва с по-голямата част от четниците си във Втора българска легия (1867-1868). Съдейства за учредяване на Българското книжовно дружество (БКД) в Браила (1869); спомагателен член на БКД (от 1871). Член на Българския революционен централен комитет (БРЦК) (1872). Участва в подготовката на опита за въстание през септември 1875 г. Сражава се в Сръбско-турската война през 1876 г. и в Руско-турската освободителна война през 1877-1878 г.
След Освобождението през 1878 г. е околийски началник в гр. Сливен (1881-1885). Включва се в съединисткото движение; по нареждане на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) развива агитаторска дейност в Сливенско. Обявява Съединението в гр. Сливен и е назначен за началник на опълчението и изпратен за охрана на турската граница. Участва и в Сръбско-българската война през 1885 г. През последните години от живота си се установява в гр. Русе; дългогодишен председател на Русенското поборническо-опълченско дружество, председател на македоно-одринското опълчение в града. Написва книга със свои спомени - „Моето пътуване по Стара планина и животоописанието на някои български стари и нови войводи", издадена (1872) от Любен Каравелов; оставя в ръкопис „Фамилиарни бележки" (ок. 1880). Умира в гр. Русе.
