Любен Каравелов
Обществено-политически и книжовен деец, създател и ръководител на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Роден в гр. Копривщица. Учи в родния си град, в гръцкото училище в гр. Пловдив и в Историко-филологическия факултет на Московския университет. В Русия живее десет години (1857 - февруари 1867). През това време поддържа близки контакти с лидерите на Славянските комитети в Москва и Петербург (Иван Аксаков, Михаил Погодин, Владимир Ламански). Сътрудничи активно на славянофилските издания „Ден", „Голос", „Москва"; пише първите си разкази, а през 1861 г. съставя първия си програмен документ, в който обосновава идеята за освобождение на България чрез революционни средства и в „братски съюз" с останалите южнославянски народи. През февруари 1867 г. се установява в Белград, където създава Българския революционен комитет (БРК). Целта на БРК е да подготви чети на сръбска територия, които да се включат в евентуално българско въстание. Заради контактите си с дейци на местната опозиция (Омладината) през февруари 1868 г. е принуден да напусне Сърбия и да се установи в Нови Сад (Австро-Унгария). През юни 1868 г. е арестуван по обвинение в съучастие в организираното от дейци на Омладината покушение срещу сръбския княз Михаил Обренович. Остава в затвора в Будапеща до 4 януари 1869 г. Там пише „Мои братя" - обръщение към българските патриоти с програмен характер (публикувано по-късно във в. „Народност"). След освобождаването си се установява в Букурещ, където е поканен от „старите" (дейците на Добродетелната дружина) да поеме редактирането на в. „Отечество". При подготовката на първия брой влиза в идеен конфликт с издателите и отказва да им сътрудничи. От 7 ноември 1869 г. издава свой революционен вестник („Свобода"). През есента на 1869 г. създава в Букурещ Българския революционен централен комитет (БРЦК), по-късно изготвя и първите му програмни документи, в които застъпва идеята за освобождение на България чрез революционни средства. Защитава изграждането на демократично общество, в което ще се гарантират гражданските права на всички (Програмата от пролетта на 1870; брошурата „Български глас" от есента на 1870). На Общото събрание на БРЦК (29 април - 4 май 1872 г.) е избран за негов председател. След гибелта на Левски временно се укрива в Белград, по-късно се завръща в Букурещ и започва да издава в. „Независимост" (1873-1874). Под негово ръководство се провеждат три нови общи събрания на БРЦК (11-12 май 1873; 20-21 август 1874; 26 декември 1874 г.). От януари 1875 г. издава сп. „Знание". На събранието от 26 декември 1874 г. между Любен Каравелов и Христо Ботев възниква сериозен идеен спор, прераснал по-късно в открита вражда. Постепенно Каравелов се оттегля от активна политическа дейност. През пролетта на 1876 г. се опитва да помогне за договаряне на съвместни действия на българи и сърби. След Освобождението се завръща в гр. Търново; последните месеци от живота си прекарва в гр. Русе. Автор и преводач на десетки статии, фейлетони, разкази, повести и стихотворения; един от най-талантливите български писатели и вестникари. Умира в гр. Русе.
