Живот без дрога!!! ("Животът в криво огледало")
и търся себе си сред тъмнината.
Виждам огледало и не зная
защо във него виждам си душата.
Сърсето ми е ледена кутия,
болката обсебва ме изцяло:
“Къде е дозата ми?Намери я!”-
крещи ми тялото полуумряло.
В ръката си държа цигара,
от нея точно имах нужда.
“Хвърли я!”,огледалото повтаря,
но от никотина същността ми се пробужда.
На огледалото разказвам участта
на синеокото измъчено момиче,
как кармата заби ми нож в гърба
и губя аз човека,що обичам.
Изгаря пак поредната цигара,
скъсява болката,реалността,
ако няма в нея приказката стара,
ще се върна пак във мойта самота.
Аз мразя всички,себе си дори,
не искам да живея и не мога.
Останах вече без сълзи,
моето спасение е дрога.
Но поглеждам своя събеседник,
в него виждам приказно дърво
и бяло кученце ме гледа
през мръсното пропукано стъкло.
И ето,че докосвам аз предмета,
кученцето близва моята ръка
и сякаш чувам-пее то,морето,
на моя сив животец песента.
Сърцето ми от болка ще се пръсне,
чувствам се като изхвърлен фас.
За живот е прекалено късно,
сама избрах пътеката си аз.
От очите ми текат сълзите
към вечния безкраен океан.
Защо ли не изгряват пак звездите?
Живея ли?И аз не знам.
