Живеем в земята на Ботев (есе)
Сигурна съм обаче, че ако Ботев бе тук, около нас и разгледа днешната си земя няма да е доволен. Защото ние не даваме всичко за една по-добра България. Би бил разочарован, че напразно се е борил и жертвал живата си. Няма го братството, нито равноправието, а свободата е абстрактно понятие.
Всички ние живеем в страната на Ботев, но едва ли някога ще го достигнем, защото той е обрекъл живата си за нас, а ние мислим единствено за себе си.
Ако искаме да продължи преклонението пред подвига на Ботев, българското общество трябва да се погрижи днешното училище да запази мисията си така, както е била формирана през Възраждането – да бъде светилник, разпространител на познание за себе си и за другите, а не просто житейски етап който по един или друг начин трябва да бъде прескочен.
Но не ти е лесно и на теб Българийо, в ХХI век. Къде остана Ботевият идеал , къде останаха висшите цели и моралните ценности ? Какво значи да живееш в земята на Ботев. Означава да се осъзнаеш, да търсиш и признаваш корените си. Да приемаш, когато е нужно, да се чувстваш свободен.
А къде остана Ботев? И днес имаме нужда от него, да ни увлича със своята непримиримост към всяко зло , със своя висок морал, с всичко национално и европейско самочувствие.
