Двугърба камила
Среща ли се още? През 1878 г. руският петешественик-изследовател Н. М. Пржевалски наблюдава диви камили на изток от езерото Лоб-Нор, в пустинята Кумтаг (Северозападен Китай). По късно други пътешественици ги срещат в пустинята Гоби. След това никой никъде не ги среща до 1943 година, когато един природоизпитател успява да заснеме няколко двугърби камили. По време на експедиция, предприета през 1947 година с цел да ги намери повторно, същият специалист прецени, че областта, населявана от двугърбите камили се простира на около 40 000 квадратни километра и не се е променила много през тези тридесет години. През 1970 година броят на двугърбите камили възлиза само на 300, а днес се смята, че има в Монголия около 900. Самостоятелно или в група от по 4 или 6 животни камилата често се придвижва дори и да има изобилие от храна: установеное, че тя пробягва дневно към 80-90 км. С приближаване на зимата двугърбата камила мигрира на юг, като се отдалечава на 300-600 км от равнините, където е летувала. Застуди ли се, тя предпочита да е в планината, където може да намери завет срещу вятъp.
Запаси от мазнини. Двете гърбици на азиатска камила не са пълни с вода, а с мазнина, която животното използва, в случай че не намира нищо за ядене. За разлика от своята африканска сродница - домашната едногърба камила, тя трудно понася горещината, но затова пък добре издържа на студа благодарение на дългата козина (25 см) по главата, врата, гърбиците и бедрата си. Храната & #249; се състои предимно от листа на храсти, младите кълнове на саксаула (храстовидно растение от пустините на Централна Азия) и различни видове тревисти растения. През есента в изоставените оазиси камилата се угощава с тръстика и листа от тополи. Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.
