Митологическото в песните за Крали Марко
Митологическото в песните на КМ е във борбата със свръхестествени сили, представители на света на злото, в диалога с тях и дързостта да им се противопостави, дори да ги победи, за да запази неизменността на дървото на връзката между световете.
Митологическите пластове най-ясно се открояват в песента ”КМ отключва заключените от самодива извори”. Вела самовила е почернила земята с егоистично властното си решение да заключи 12-те извора в сухо дърво и по този начин лишава човека и гората от великата живителна сила на водата.
Този образ е лайтмотивен в много митологии, в които света представен като космическо дърво, осъществяващо връзката между подземния, земния и небесния свят. Тираничното решение на самовилата обрича на гибел човека и само юнак с титанична сила може да промени събитията, т.е да възвърне целостта на дървото, зелено само на върха.
Битката е люта, защото се води със свръхестествени сили, мобилизирани от злото:
1Ц1
Естествено е в тази неравнопоставеност на силите да се породи страх, но смелостта да бъде преодолян извисява образа на героя, дръзнал да се противопоставя на силите на мрака, чиито знакови образи са и тези на змиите.
Налагащата се свръхестествена закрила за юнака в лицето на Гюрга самовила има значението на катализатор за юнака, способен със дързостта и непреклонната си решимост да се пребори с дисхармонията. Този мотив напомня много за древногръцката митология, в която боговете често се намесват в съдбата на човека и я предрешават.
Народният певец поставя и единствено верния път към преодоляване на насилието и това е борбата и упованието на собствените сили. Именно така небесната представителка на злото е свалена долу, на почернената от нея земя, а така е възстановена и хармонията, символ на доброто и красивото чрез разцъфтялото дърво на живота:
1Ц2
Тази митична сила на КМ от криваме и в другите народни песни, посветени на нето и това е начин образът да се сакрализира. В песента “Марко убива невярната си жена, която го предава на турците” етическият герой притежава божествената способност, въпреки телесните си рани да се мобилизира за битка в името на справедливостта:
1Ц3
Но тук вече е на лице стремежът да се акцентира в/у народносно-християнските мотиви за неговите подвизи, което измества митологичното към исторически значимото. Този стремеж на народния певец е реализиран и в песента “Марковат жена Елена помага на Марко да погуби Муса Кеседжия” като думите на КМ: “Нито глава давам, нито булка” са много близо до заявената от Балканджи Йово в историческата песен “Даваш ли даваш, Балканджи Йово” решимост да се прости с живота, но не и с човешката си и народностна чест и достойнство.
Този процес е естествен, защото живота е отправната точка в пътя към историческият факт и образ, но неговата романтичност и изключителност имат своята значимост в изграждане народностния личностен духовен пантеон.
