Ролята на природната картина в повестта "Мамино детенце" от Любен Каравелов

Първа глава от повестта "Мамино детенце", написана от Любен Каравелов, започва с описание на природната картина в град Казанлък през месец май. С това авторът иска да покаже възхищението си от красивата природа по това време.

Началният пейзаж създава бодро настроение у читателя. Описани са казанлъченките, които са сравнени с трендафил и с веселите лястовички. Използвани са метафори и сравнение. Те подсилват красотата на природата. За да се усети, че слънцето е много приятно и полето е красива гледка са използвани метафорите "златни лъчи" и "райска градина". Още по-приятно е, когато се чуват виковете и смеховете на казанлъченките, които се трудят неуморно. За тях трудът е приятен и те ходят на полето всеки ден с удоволствие. Розоберачките олицетворяват трудолюбивия народ на Казанлък. Авторът иска да покаже, че там няма само "спящи" хора, които чакат всичко да им дойде наготово - само някои чорбаджии са такива.

Любен Каравелов нe случайно е избрал да опише природата през май - тогава започва лятото - най-оживения сезон. През това време природата е готова за нов живот. Птичките долитат и започват да веселят хората, цветята разцъфват, розоберачките тръгват по полята.

С началната природна картина авторът показва красотата на Казанлък - природата, цветята, момичетата, птичките. Любен Каравелов описва пейзажа в началото на новия му живот, когатотой е най-красив и оживен. Така авторът събужда приятни чувства у читателите.

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

Няма добавени коментари.