Уводи и тези - "Опълченците на Шипка", "До Чикаго и назад", "Ангелинка", "По жицата", "На прощаване"
"Немили - недраги", "Една българка" "Мамино детенце", "На прощаване", "Българският език"Увод: Иван Вазов пше цикъла "Епопея на забравенитe" с цел да възкреси истинските за българина ценности чрез легендарни образи. Последната част от цикъла е одата "Опълченците на Шипка", в която основното чувство е възторг и преклонение пред героизма и саможертвата на народа в един паметен за него момент.
Теза: Вдъхновени от вярата, че е дошъл края на робството и от мисълта, че се жертва за свободата на отечеството, шепата български опълченци отбраняват геройски Шипченския проход от ожесточените атака на далеч по-многобройните османски пълчища. Сили за това им вдъхва волята за победа, чувството за дълг пред род и родина и безкористното им родолюбие. Те вливат в сърцата им дързост, укрепват силата на техния дух, който самоотвержено се противопоставя на физическата сила на турския поробител.
Увод: Пътеписът "До Чикаго и назад" разкрива впечатленията на Алеко Константинов от пътуването му до Америка и отразява чувствата му, породени от срещата между културата и обществения живот на два свята. В своята творба авторът непрекъснато съпоставя родното и чуждото, за да потърси мястото на своята родина в света.
"Положителното и отрицателното в Новия свят"
Теза: Алеко вижда и се възхищава от всичко ново и непознато. Впечатляват го технологическия прогрес, задъхания ритъм на живот, пъстротата и многообразието в Америка, непрекъснатотодвижение, високия жизнен стандарт, битовата култура. Също така пътеписецът с удоволствие вижда почитта, с която жителите на Новия свят се грижат, за да запазят историческото си наследство. Но като един непредубеден наблюдател, хуманистът забелязва, че този напредък оказва и своята вреда над обществото. Забързани в живота, хората убиват природата, отчуждават се, ограничават мирогледа си и губят най-човешките си качества. Освен това деморализацията и обезличаването на хората пред собствените им творения, тревожи Алеко.
"Чудото на природата - Ниагара"
Теза: Срещайки се с Ниагара, Алеко Константинов осъществява своя съкровена детска мечта. При съприкосновението си с американския водопад, пътеписецът изпитва възхищение и преклонение от мощта и величието на Ниагара. Авторът се стреми да сподели и точно да разкрие пред читателя вълненията си, за да го направи съпричастен към своите чивства и преживявания.
Увод: Разказът "Ангелинка" отразява не ежедневието и бита на трудещите се български селяни, характерно за творчеството на Елин Пелин, а душевните преживявания на едно обикновено селско сираче по повод срещата му с идеала и първата любов. Авторът умело улавя дванайсетгодишното момче в един много важен за него преходен момент, когато то преминава от детството в юношеството.
Теза: В разказа "Ангелинка" светът е озарен от мечтата, която превръща живота в празник, от един идеал, утвърждаващ красотата, добротата и способността да се обича като най-висша ценност. Вярата в този възвишен идеал става вдъхновение за първата любов на главния герой, едно сираче, надарено с чувствителна душа.
Увод: "По жицата" от Йордан Йовков е разказ за човешката болка и страдание, но от друга страна и за съпричастността, любовта и надеждата за спасение, които дават сили на човека да продължава напред и в най-трудните моменти. В основата на повествованието е разкрита трагедията на едно обикновено добруджанско семейство, видяна през очите на състрадателния овчар Петър Моканина - главният герой в разказа.
Теза: В тази творба с голяма сила е внушена вярата на Йовков, че надеждата може да открие човека в трудния му житейски път. И ако в образа на Гунчо и неговото семейство авторът синтезира човешката мъка и надежда, то образът на Моканина въплъщава онази човешка проява, която е съхранила човечеството - съпричастността към съдбата на другите. Със своята отзивчивост и доброта, овчарят се разкрива като човек, надмогнал неверието си и стоплил нестастните човешки души с надежда и с вяра в едно чудо - съществуването на бялата лястовичка - изцелителна.
Увод: Написана по повод подготовката за преминаването на р.Дунав, поемата "На прощаване" от Христо Ботев е изповед - размисъл за житейския избор на бунтовника, който жертва собствения си живот за свободата на родината. В нея се разкриват интимните чувства на героя, които той изпитва в момента на съдбовния за него избор - безгранична любов към родината, непоносимостта си към робството и желанието му за свобода. Мислено прощавайки се с майка си, той моли нейната прошка, подкрепа и разбиране за това, че е нарушил синовния си дълг.
Теза: Ботевият герой прави своя категоричен житейски избор. Той избира страшния, но славен път на борбата, макар да знае, че той има две алтернативи - по-вероятната - на героичната смърт или по-желаната - на победното завъщане. Пътят е страшен, защото води до юнашката гибел, но той е и славен, тъй като ще доведе до заветната свобода и безсмъртието на героя.
"Немили - недраги", "Една българка" "Мамино детенце", "На прощаване", "Българският език"
