Точка и запетая, двоеточие, многоточие, тире, кавички (при цитиране)
Използва се:
1.В рамките на простото изречение, което съдържа разш. еднор. части, при които вече е използвана запетая. За отделяне на по-големи цялости.
Има всякакви студенти: отличници, тройкаджии, преследващи високи оценки за стипендии; но всички обичащи Алма Матер.
! В рамките на сл. изречение между отделните по-самосточтелни части независимо дали свързването е с безсъюни, съчинителни или съединителни.
Настане вечер, месец изгрее /
звезди обсипят свода небесен; /
гора зашуми, вятър повее - /
балканът пее хайдушка песен /
Двоеточието е знак, след който следват уточнения на вече казано независимо дали са части от изречението или цяло изречение:
=> уточняваме, при изброяване, обикновено след дума, означаваща обобщаване;
На мегдана бяла излезли всички: мъже, жени, деца.
Той искаше да си отговори на няколко въпроса: кой ще извърши ремонта, какви средства ще вложи, в какъв срок сградата ще е завършена.
=> при изброяване без обобщаваща дума;
Отвън, дето водата се бие в яките каменни стълбове, той издялал от камък: лъв, орел, цветя, плодове.
=> при безсъюзни сложни съчинени изречения, когато втората част на изречението представлява следствие, резултат, пояснение на първата му част и основание;
А Божура си беше циганка и този изблик на нежност не искаше да иде току тъй: изпросваше си някоя стъклена гривна, някоя износена дреха.
Насам - натам: очите му все в жълтиците.
И казвам ти: няма време.
! Двоеточието замества съчинителния съюз.
От читалището дойдоха хора: търсеха пари.
Изразява недоизказана или прекъсната мисъл!
=> в рамките на изречението, когато по емоционални или други психологически причини се налага пауза;
Значи ще се превърнем в отшелници, в аскети... в лицемери, които не виждат красотата на новия свят.
=> за означаване на пропусната част при цитиране в рамките на изречението като пропуснатата част се огражда в скоби;
Тези въпроси са несъщински въпроси, с които говорещият цели не да получи отговор (...отговорът на въпроса е общоизвестен).
=> “многозначително" многоточие - поставя се в края на изречението;
не, те няма да възкръснат,
никой не е възкръснал...
=> “предупреждаващо“ многоточие - пауза с експресивен характер и промяна в интонацията, чрез които се подчертава някакво несъответствие, контраст, израза след многоточието или предхождащия го израз, или контекст;
Награди за... безобидност.
Знак за по-силно интонационно отделяне синтактично и смислово на части от изречението.
=> дефис - малко тире или съединително тире;
Пише се в заглавия и лозунги на мястото на:
Техниката - помощ на човека.
Той тисува портрети, а тя - пейзажи.
В първият случай, оскърбяващ честта и, във втория - възможностите и.
Чувате ли как пищи една нощна птица - зловещо и сърцерадирателно.
Горската птичка - уплашена и засрамена - пръпна и отлетя.
Човекът има една друга стойност - моралната - и трябва да бъде оценена.
Една въдичка. Такава - тънка, лъскава, от чиста стомана.
Те - аз мисля тъй - нямат какво да правят тук.
Те, аз мисля тъй, няма какво да правят тук.
=> “пояснително“ тире;
И представете си - те млъкнаха.
Мислех - той ми е баща, ще ми помогне.
Обикновено е весел - освен когато има грижи.
Имал бил пари - платил си я.
Настръхнали сте - не чувате какво говорите.
Ще кажеш - ще сбъркаш.
Необходимо беше да се действа - това беше безспорно.
1.При названия на административно - делови обекти:
Софийски университет “Св. Климент Охридски“
2.Улици, квартали, булеварди:
улица “Иван Вазов”, ж.к. “Люлин”, кв. “Изток”
3.Вестници, тв. канали, радио:
вестник “Труд”, операта “Тоска”, картината “Слънчогледи”
4.Търговски марки на стоки за бита:
пералня “Уърпуул”, маргарин “Калиакра”, шоколад “Милка”
5.При иронично или преносно употребени изрази:
Тя е истинска “звезда”.
Той “изгрява” на сцената съвсем млад.
1.При названия, които са буквени съкращения или комбинация от букви и цифри:
самолет ТУ 144
2.При имена на населени места, местности, реки, планини:
река Марица, връх Мусала
=> може да е дума, словосъчетание или част от текст:
Цитатът може: да стане част от твое изречение в текста
(Бездомникът си спомня и бленува за “тихия двор” и “белоснежните вишни”, но в същото време има съзнанието, че е “заключеник” в мрачен затвор.)
=> да бъде отделен на самостоятелна част на нов ред:
В края на творбата лирическият глас зазвучава отново безнадеждно:
...сън е бил тихият двор, сън са били белоцветните вишни.
=> ако цитатът се състои от едно или повече изречения, оформя се по следния начин:
Вазов казва: “Аз пях за България, защото я обичах”...
=> ако цитатът е включен в авторското изречение от текста, той се огражда в кавички и се пише с малк или главна буква, в зависимост от това как цит. текст;
Повратна точка в гръцката култура и гръцката мисъл е било времето, когато Платон интерпретира максимата “Познай себе си” в един напълно нов смисъл.
Паскал стига до необходимост да направи разграничение между “геометрическия разум” и “проницателния или фин разум”.
=> ако цитатът е разкъсан от авъорската реч, тя се огражда с тирета или запетаи, а цитатът е в кавички;
“Вслушайте се не в мен” - пише Хераклит, - “а в Словото, което вещае, че всички неща са едно“...
=> ако авторската реч е след цитата пред нея се пише тире, или запетая, а цитатът е в кавички;
“Вслушайте се не в мен, а в Словото, което вещае, че всики неща са едно” - пише Хераклит
! Изпуснатата част от цитиран текст се отбелязва с многоточие.
=>не е необходимо да се поставят кавички, когато:
За изкуството Шекспир в пето действие на “Сън в лятна нощ”:
Да, тези луди, влюбени поети
са цели от приумици излети.
Един - това е лудият - измисля
страшилища каквито няма в ада.
"Той тисува портрети, а тя - пейзажи.
В първият случай, оскърбяващ честта и, във втория - възможностите и."
имаш грешно използван пълен член. Трябва да бъде: "В първиЯ случай". Няма как случай в случая да бъде подлог