Точка и запетая, двоеточие, многоточие, тире, кавички (при цитиране)

Точка и запетая


Използва се:
1.В рамките на простото изречение, което съдържа разш. еднор. части, при които вече е използвана запетая. За отделяне на по-големи цялости.

Има всякакви студенти: отличници, тройкаджии, преследващи високи оценки за стипендии; но всички обичащи Алма Матер.

! В рамките на сл. изречение между отделните по-самосточтелни части независимо дали свързването е с безсъюни, съчинителни или съединителни.

Настане вечер, месец изгрее /
звезди обсипят свода небесен; /
гора зашуми, вятър повее - /
балканът пее хайдушка песен /



Двоеточие


Двоеточието е знак, след който следват уточнения на вече казано независимо дали са части от изречението или цяло изречение:

=> уточняваме, при изброяване, обикновено след дума, означаваща обобщаване;
На мегдана бяла излезли всички: мъже, жени, деца.
Той искаше да си отговори на няколко въпроса: кой ще извърши ремонта, какви средства ще вложи, в какъв срок сградата ще е завършена.


=> при изброяване без обобщаваща дума;
Отвън, дето водата се бие в яките каменни стълбове, той издялал от камък: лъв, орел, цветя, плодове.

=> при безсъюзни сложни съчинени изречения, когато втората част на изречението представлява следствие, резултат, пояснение на първата му част и основание;
А Божура си беше циганка и този изблик на нежност не искаше да иде току тъй: изпросваше си някоя стъклена гривна, някоя износена дреха.
Насам - натам: очите му все в жълтиците.
И казвам ти: няма време.


! Двоеточието замества съчинителния съюз.
От читалището дойдоха хора: търсеха пари.


Многоточие


Изразява недоизказана или прекъсната мисъл!

=> в рамките на изречението, когато по емоционални или други психологически причини се налага пауза;
Значи ще се превърнем в отшелници, в аскети... в лицемери, които не виждат красотата на новия свят.

=> за означаване на пропусната част при цитиране в рамките на изречението като пропуснатата част се огражда в скоби;
Тези въпроси са несъщински въпроси, с които говорещият цели не да получи отговор (...отговорът на въпроса е общоизвестен).

=> “многозначително" многоточие - поставя се в края на изречението;
не, те няма да възкръснат,
никой не е възкръснал...


=> “предупреждаващо“ многоточие - пауза с експресивен характер и промяна в интонацията, чрез които се подчертава някакво несъответствие, контраст, израза след многоточието или предхождащия го израз, или контекст;
Награди за... безобидност.


Тире


Знак за по-силно интонационно отделяне синтактично и смислово на части от изречението.

=> дефис - малко тире или съединително тире;
Пише се в заглавия и лозунги на мястото на:
  • изпусната, но подразбираща се част;
    Техниката - помощ на човека.

  • в просто и сложно изречение се използва, са да обозначи изпуснатата част;
    Той тисува портрети, а тя - пейзажи.
    В първият случай, оскърбяващ честта и, във втория - възможностите и.


  • с тире се въвежда обособено понятие;
    Чувате ли как пищи една нощна птица - зловещо и сърцерадирателно.

  • ако обособената част е разположена в средата на изречението се отделя в тирета;
    Горската птичка - уплашена и засрамена - пръпна и отлетя.
    Човекът има една друга стойност - моралната - и трябва да бъде оценена.


  • след обобаваща дума, след което се разполагат конкретизиращи еднородни части;
    Една въдичка. Такава - тънка, лъскава, от чиста стомана.

  • за отделяне на вметн. изр. или част от изр. с цел те да бъдат логически изтъкнати.
    Те - аз мисля тъй - нямат какво да правят тук.
    Те, аз мисля тъй, няма какво да правят тук.


  • между отделни изречения в състава на сложното, когато втората част допълва първата, или пък рязко и се противопоставя.

    => “пояснително“ тире;

    И представете си - те млъкнаха.
    Мислех - той ми е баща, ще ми помогне.
    Обикновено е весел - освен когато има грижи.
    Имал бил пари - платил си я.


  • между две безсъюзно свързани прости изречения, когато второто от тях представлява резултат, следствие или основание на първото;
    Настръхнали сте - не чувате какво говорите.
    Ще кажеш - ще сбъркаш.
    Необходимо беше да се действа - това беше безспорно.



    Кавички


    1.При названия на административно - делови обекти:
    Софийски университет “Св. Климент Охридски“

    2.Улици, квартали, булеварди:
    улица “Иван Вазов”, ж.к. “Люлин”, кв. “Изток”

    3.Вестници, тв. канали, радио:
    вестник “Труд”, операта “Тоска”, картината “Слънчогледи”

    4.Търговски марки на стоки за бита:
    пералня “Уърпуул”, маргарин “Калиакра”, шоколад “Милка”

    5.При иронично или преносно употребени изрази:
    Тя е истинска “звезда”.
    Той “изгрява” на сцената съвсем млад.


    Не се използват кавички:


    1.При названия, които са буквени съкращения или комбинация от букви и цифри:
    самолет ТУ 144

    2.При имена на населени места, местности, реки, планини:
    река Марица, връх Мусала


    Кавички при цитиране


    => може да е дума, словосъчетание или част от текст:
    Цитатът може: да стане част от твое изречение в текста
    (Бездомникът си спомня и бленува за “тихия двор” и “белоснежните вишни”, но в същото време има съзнанието, че е “заключеник” в мрачен затвор.)

    => да бъде отделен на самостоятелна част на нов ред:
    В края на творбата лирическият глас зазвучава отново безнадеждно:
    ...сън е бил тихият двор, сън са били белоцветните вишни.


    => ако цитатът се състои от едно или повече изречения, оформя се по следния начин:
  • след авторовата реч се пише двоеточие, а цитатът се поставя след двоеточието в кавички;
    Вазов казва: “Аз пях за България, защото я обичах”...

    => ако цитатът е включен в авторското изречение от текста, той се огражда в кавички и се пише с малк или главна буква, в зависимост от това как цит. текст;
    Повратна точка в гръцката култура и гръцката мисъл е било времето, когато Платон интерпретира максимата “Познай себе си” в един напълно нов смисъл.
    Паскал стига до необходимост да направи разграничение между “геометрическия разум” и “проницателния или фин разум”.


    => ако цитатът е разкъсан от авъорската реч, тя се огражда с тирета или запетаи, а цитатът е в кавички;
    “Вслушайте се не в мен” - пише Хераклит, - “а в Словото, което вещае, че всички неща са едно“...

    => ако авторската реч е след цитата пред нея се пише тире, или запетая, а цитатът е в кавички;
    “Вслушайте се не в мен, а в Словото, което вещае, че всики неща са едно” - пише Хераклит

    ! Изпуснатата част от цитиран текст се отбелязва с многоточие.

    =>не е необходимо да се поставят кавички, когато:
  • цитатът е набран с друг шрифт на същия ред;
  • когато цитатът е на нов ред и се състои от няколко изречения (най-често така се цитират стихотворни творби);

    За изкуството Шекспир в пето действие на “Сън в лятна нощ”:
    Да, тези луди, влюбени поети
    са цели от приумици излети.
    Един - това е лудият - измисля
    страшилища каквито няма в ада.
  • Добави коментар

    Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

    Коментари

    Владислав Виолинов ( 6) на 10 Юли 2010
    В единия пример:

    "Той тисува портрети, а тя - пейзажи.

    В първият случай, оскърбяващ честта и, във втория - възможностите и."

    имаш грешно използван пълен член. Трябва да бъде: "В първиЯ случай". Няма как случай в случая да бъде подлог
    Владислав Виолинов ( 6) на 10 Юли 2010
    И вероятно е "р_исува".

    Не се заяждам - просто след две грешки в първия пример, който прочетох, не знам доколко може да се вярва на останалата инфромация..
    Владислав Виолинов ( 6) на 10 Юли 2010
    В единия пример:

    "Той тисува портрети, а тя - пейзажи.

    В първият случай, оскърбяващ честта и, във втория - възможностите и."

    имаш грешно използван пълен член. Трябва да бъде: "В първиЯ случай". Няма как случай в случая да бъде подлог