Адът - това са другите (есе - философия)
Адът не са другите хора, а сме самите ние. Вярно е, че няма безгрешни хора, но ни е присъщо, когато допуснем грашка да обвинявамне другите, а да не търсим вината в самите себе си. Така се поражда конфликт с околните, нарушават се естествените взаимоотношения между хората и затова винаги те представляват ад за нас. Ние сме склонни да обвиняваме другите за собствените си грешки. Мисля си, защо винаги друг трябва да приема вината? Не може ли всички да живеем в хармония и разбирателство с околните – тогава може би няма да има ад. Но, за да стане това първо ние трябва да променим мисленето си, да се научим да приемаме и признаваме собствените си грешки, да умее да прощаваме и да правим компромиси. Защото най-често конфликтите са породени от това, че всеки от нас не умее да приема чуждото мнение и се опитва да му налага своето. Тази неотстъпчивост ни кара да приемаме другите хора за ад. Нормално е всеки човек да има собствено мнение и то понякога да се различава от мнението на останалите, ние трябва да сме склонни да го изслушаме, да приемем мнението му и да сме толерантни с него.
Аз не мога да кажа, че околните за мен са ад. Аз се научих да се поучавам от грешките си и най-важното е, че ако сгреша съм склонна да поема сама вината си, отколкото да я прехвърля на някой друг. Но сега, за съжаление, важи максимата:”Защо да призная, че съм виновен, след като мога да обвиня друг”. Може би звучи много песимистично, но наистина е така – по-лесно ни е да избягаме от отговорност. А докъде ще стигнем по този начин? Ние, които сме бъдещето и точно сега градим живота си. Как ще върви светът напред, след като винаги адът ще бъдат другите?
Нека всеки от мас се замисли върху това...
