Актуална ли е днес библейската повеля:"Обичай ближния си?"/литературно есе по Елин Пелин/
/ есе по Елин Пелин/
“Така е тръгнало и така ще върви......няма да стане по-добре. Любовта бяга от човешките сърца, хората не са вече братя...”/ Елин Пелин, “Гераците” /
Важи ли днес древната библейска мъдрост “Обичай ближния си”? Възможно ли е човеците да е възможно да се обичат и да си прощават прегрешенията едни спрямо други така, както е повелил в една от проповедите си нашият Господ Исус Христос? Или времената, в които живеем, са толкова жестоки, че не подлежи на коментар валидността на една от максимите, залегнали в основата на човешкия морал откакто свят светува? Нека поразсъждаваме по-подробно върху този толкова важен морален проблем.
Моралът е служел за основен регулатор на човешките взаимоотношения още в зората на човешката цивилизация. В Евангелие от Матея, гл.5:42-45 Христос проповядва буквално следното:”Слушали сте, най-сетне, и това, че бе казано: “Обичай ближния си и мрази врага си !” Аз пък ви казвам: Обичайте и враговете си и добро правете на ония, които ви мразят, за да бъдете достойни чеда на Всевишния! Бъдете милосърдни, както е милосърден и Вашият небесен Отец!” Така мисълта “Обичай ближния си” заедно с идеите за милосърдието и състраданието, както и идеята за непротивенето на злото стават основа на християнската религия от древността до днес. Та кой от нас не са го учили като дете да бъде скромен, да бъде добър, да помага и да състрадава другите около себе си? Дори, когато пораснем, когато съзреем, дори когато животът ни поднесе в последствие своите жестоки уроци, противно на разочарованието ние никога не забравяме тия първи напътствия по морал и човечност. Защо? Дали сме в състояние въпреки бедите и страданията до края на дните си да помним вечната библейска мъдрост: “Обичай ближния си!”
Но, нека се обърнем в нашите разсъждения и към литературната класика. В българската литература има една повест, която сякаш е писана за да може като мото под заглавието й да бъде поставена мисълта : “Обичай ближния си, така както обичаш себе си!" Повестта “Гераците” на Елин Пелин е творба за разрушаването на един спокоен и хармоничен свят, във който хората първоначално са живели в съгласие с нравствените норми на християнския морал. Винаги, когато чета “Гераците”, си задавам въпроса възможно ли е човеците дотолкова да си опротивеят, че да не могат не само да си съчувстват, но и да не забелязват, че живеят заедно на една обща земя, че и радостите, и скърбите, и човешката им участ са едни и същи.Възможно ли е да съществува такова огромно човешко отчаяние, че дядо Йордан Герака – бащата, вместо да напътства челядта си с думите: “ Обичайте се едни други!”, ще изтръгне най-жалния вопъл от дъното на наранената си душа : “ Любовта бяга от човешките сърца. Хората не са вече братя!” В “Гераците” любовта е изместена от омразата. Последната е разкъс7ала душите на деца, родители, съпрузи, братя. Хармонията, носена от любовта, е отстъпила място на всеобщото разтление и хаос. Човешките същества имат два пътя: да се отдадат на страстите и пороците си или да изберат смирението и да се уповават на вярата, надеждата и любовта. Злото обръща ценностите и светът на християнската любов е нарушен точно от тия, чийто имена напомнят за святото тайнство на човешкото милосърдие и състрадание – Божан /бог/, Петър / апостол Петър/ и Павел / апостол Павел/. Вместо “Обичай ближния си!”, самият автор горчиво възклицава, че “Дяволът е отворил в човешките души бакалница и търгува с доброто и злото”.
Но да се върнем към съвременния аспект на проблема: “Актуална ли е днес библейската повеля: “Обичай ближния си!” За да обичаш човека до тебе, за да му съчувстваш и да го състрадаваш, първо трябва да изпитваш любов, уважение и състрадание към самия себе си. Стара истина е, че любовта към ближния започва от самия себе си. Жалкото в случая е, че много малко хора днес разбират и осмислят тази истина. За тази цел е необходимо да осъзнаем ясно, че не сме по-различни от другите, че като тях имаме болки и радости, мечти и надежди. Към горецитираната библейска мисъл като че е най-валидна библейската гледна точка за любовта към ближния. Библейска или съвременна, обаче любовта към ближния има за цел да направи света по-добър. Това е така, защото неслучайно мисълта : “Обичай ближния си!” върви заедно с една друга мисъл – “Красотата ще спаси света!” А какво по-голямо добро може да има от добротата и любовта в човешките взаимоотношения? Нека всеки един от нас си отговори...
