Адът - това са другите (есе - философия)
Адът е понятие, което всеки човек може да си тълкува индивидуално, по своему. За едни самотата е ад, а за други – адът – това са другите.
Човекът е „социално животно” – т.е. той живее в социална среда. Той работи, комуникира, обменя мисли и чуства с други хора. В това взимодействие са възможни грешки. И той започва да се терзае, измъчва заради отношенията си с другите. Другите могат да го наранят с думи (и не само с думи), могат да го обидят, могат да го наклеветят, да му пречат. И в един момент човек си въобразява, че е попаднал в ада. И си мисли, че причина за това са другите. Но, ако ги няма другите хора, човек няма да може да сподели своя успех, своите положителни чувства като любов, възхищение, привързаност, възторг. И още повече, той няма да има обект за своите мисли и чувства. Няма да има кой да му помогне в трудностите. Ще му бъде ужасно самотно и скучно. Без другите пак ще е ад. Другите са ад, защото причиняват болка, разочарование, страдание. Но те могат да предизвикат и позитивни чувства. Ако човек не е изпитал болката, как ще може да усети радостта? Ако човек живее само за себе си, има ли смисъл такъв живот?
Да, другите са ад, но без този ад човек не може да познае рая.
още по темата
