Защитени природни обекти в България - Ягодинската пещера
в България
Ягодинската пещера
(реферат)
Изготвил Биляна Светославова Боева
ученичка от 7 клас
Най-дългата от родопските пещери е Ягодинската пещера, наричана до неотдавна Имамова дупка. Тя е една от 32 пещери от Ягодинския пещерен подрайон. До нея най-близки са пещерите: Карната, Горна и Долна Каранска.
Ягодинската пещера е разположена на десния долинен склон на Буйновската река. Днешният й вход се намира на 2км югозападно от с.Ягодина, Смолянски окръг и на около 8км южно от с.Тешел. Старият вход на пещерата е на 30м по-високо от съвременното легло на Буйновска река. Тази река, създала в миналото Ягодинската пещера, е дълга 17,6 км и се приема като начало на р. Въча. Тя има голям увес (41,4%) и е сътворила най-дългото и красиво ждрело (7 км) в България - Буйновското.
Първи, които проникнаха и проучиха Ягодинската пещера, са пещерняците от гр.Чепеларе, водени от неуморимия им председател Димитър Райчев. Тя бе обект за изследване на републикански и международни пещерни експедиции, а през 1979г - от републиканска женска пещерна експедиция.
Ягодинската пещера представлява многоетажна, сложна пещерна система от широки и тесни тунели, дължината на които според бюлетина на БФСп е 6,450 м. С тази дължина пещерата се нарежда на трето място между известните български пещери. На места тя е трудно проходима.
Туристическата част на пещерата, на която ще направим кратка характеристика, започва с изкуствено прокопан тунел, дълъг около 75м. Той започва непосредствено на изток от реката и шосето, което свързва Тешел с Буйново. Още от входа лъхва хладен и влажен въздух, предвестник на неизвестния подземен свят. След слабо възходящия изкуствен тунел се навлиза в туристическия тунел, където таванът се повишава, а подът, застлан от речен пясък и глина, се разширява. Пясъкът е оставен от подземната река, сътворила тунела.
От този туристически етаж на пещерата най-пищно украсена с калцитни образувания е Новогодишната зала, наречена така поради това, че пещерняците от Чепеларе посрещат тук Нова година.
В долния туристически етаж на Ягодинската пещера посетителите може да се възхищават на приказната му калцитна украса, представена от хиляди снежнобели, различни по големина и форма сталактити: обикновени, макароновидни, мечовидни и други. Не липсват и такива, които наподобяват големи свински или слонски уши. Срещат се малки драперии, а на места и калцитни хеликтити. По пода, в близост със стените искрят свежите калцитни кристали на различни по форма и големина сталагмити, синтрови кори и др. Встрани от туристическата пътека на места са сгушени красиви синтрови езерца, по дъната на които блестят пещерни бисери, калцитни рози и други причудливи образувания. Красиви са фините, лъкатушещи синтрови прегради на езерцата.
По свода към края на средния туристически етаж на пещерата може да се полюбувате на така наречената „тигрова кожа". Тук криволичещи бразди и дребни негативни форми по мраморния свод са запълнени с червена глина и наподобяват тигрова кожа.
Осемметровата пропаст, свързваща този етаж с горния етаж, е преодоляна с железни стъпала с парапет. Под долния туристически етаж съществува по-нисък етаж, на места трудно достъпен, оформен на 7-8м по-високо от сегашното легло на Буйновска река.В ягодинската пещера има „стена на греховете”.
Тя е интересен археоложки обект.
Преддверието на стария, горния етаж на пещерата е било обитавано през време на енеолита, бронзовата и желязната епоха. Затова говорят останките от многопластова червенообагрена подова мазилка на енеолитно жилище, открито от чепеларските пещерняци през 1955-1956г. Тук в Грънчарницата и Срутището е открита и енеолитна керамика - глинени съдове (делви, купи и други), високи до 50см, украсени с жълт, червен и череп цвят. Интересната графитна украса на керамиката говори за майсторството и художествения усет на създателите на орнаментите. Керамика е открита на много места по горния етаж на пещерата. В Срутището на този етаж блокажът е затрупал енеолктни керамични съдове, което говори, че сриването на блоковете, свързано с много силно земетресение, е станало по време на енеолита.
Горният етаж на пещерата не е пощаден от иманярски изкопи, които са унищожили ценни останки от материалната култура на енеолитните й обитатели. Тук иманярите са търсили „несметните богатства" на Ягодинската пещера.
В пещерата са установени 9 вида пещерни обитатели. Типични троглобионти са стоножката и мокрицата. Срещат се 4 вида паяци. От прилепите най-характерни са дългоухият нощник, трицветният нощник и полунощният прилеп.
Ягодинската пещера е образувана в протерозойски мрамори, изграждащи северното бедро на гранитното Барутин-Буйновско подуване. Мраморите обикновено имат бял цвят,също така има и мраморни водопади. Те са масивни, дебелослойни, дребно- и среднозърнести, с мощност от 400 до 1,500м. Наклонени са на север под ъгъл от 40 до 70°. Калциевият карбонат в тях варира от 90 до 95%. В каньоновидно всечените легла на реките Буйновска, Ягодинска и някои от техните притоци те образуват отвесни до 200-350м стени - венци на красивите им ждрела. Основните разломи в мраморите съвпадат с посоката на гънковите структури. Основните тектонски пукнатини в мраморите имат посоки 340-20° и 70-110°.
Ягодинската пещера се благоустроява на протежение 1,800 м. Прокопани са изкуствени тунели - вход и изход. Построени са стълби, мостчета. Осемметровата пропаст между средния и горния етаж се преодолява с желязна стълба с парапет. До пещерата се предвижда строеж на нова модерна хижа. След благоустрояването на пещерата и построяването на хижата тя ще стане един от най-посещаваните обекти в Западните Родопи.
Пещерата е отворена целогодишно без почивен ден.
