Мoжем ли да наречем свободен роба, който мечтае да заеме мястото на господаря си? (есе)
Когато човек се роди, започва да изгражда една представа за света около себе си - първите хора, с които се сблъсква, първите весели и тъжни мигове, първите стъпки при запознаването със странични хора... Ако трябва всеки да се върне назад в миналото си и да се опита да раздели живота си на етапи, сигурно няма да намери време за това, няма и да успее да разграничи съвсем ясно без да е пристрастен. Всеки се сеща за определени моменти, в които му е било весело или тъжно, и открива в тях различни хора. Споменът за всичките ни познати от миналото живее с нас, обикновените личности, който сме израснали и възпитани с правото на мнение и лични решения. Това, дори и да не го оценя ме е безкрайно нужно. В днешно време 6те ни очуди , ако срещнем човек, който живее в робство. Но какво ще разберем под тази дума? Дали това е живот, в който имаме господари, задължения и ако заслужим възнаграждение … Смятам, че робството е самото отношение на близките ни към нас, на приятелите ни , който покават надменност и сила в отношенията ни. Много хора биха се премирили, дали от страх, дали от надежда за по-добро. Други пък биха се борели да заемат мястото на господарите си – тези, които са властта и силата в живота ни. Те са смели личности, който са решителни и борбени, но не и свободни. Тяхното “робстео” е допринесло до озлобение , завист и жажда за господство. Стремежът според тях потвърждава фразата: целта оправдава средствата. Определено тези хора са заслепени и не осъзнават ценноста на свободата.
Мечтите са свободата на душата. Когато имаме цел, тя ни дава сила и кураж, за да се справим с вс перипетии. “ ако не знаеш кое е твоето пристанище, за теб няма попътен вятър. “ Тази мисъл на Сенека ни показва, че идеите на човека са основата на свободния дух. Дори да нямаме никаква забрана, когато ние изпитваме малодушие и боязън, няма смисъл да се опитваме да вървим напред. Ние винаги ще мислим за наи-ло6ото, и ще забравяме желанията си.
Когато робът се бори да заемем мястото на господаря си, това не е свобода, Това е желяние и необходимост за оцеляване, пренебрегваща моралните и душевни възгледи. Но когато имам стремеж да бъде равен с човека, който господства – това е силна воля и смелост. Ако постигне целта си , той не би позволил да има други роби и може би няма да желае господството, което е получил, защото е осъзнал безсмислието в него.
