"На прощаване" - Изборът на Ботевия лирически герой

Заглавието

Тълкуването на заглавието на творбата и различните смисли, които съдържа думата прощаване-сбогуване и прошка. Конкретният повод, по който е създадена творбата (намерението на автора да мине Дунава заедно с четата на Жельо войвода през лятото на 1868г.)

Лирическият герой

Избрал е своя "страшен и славен" път и аргументира избора си пред майката-най-близкия си човек.

Мотивацията на лирическия герой е:

-не понася робството 

-страданието на близките-етимологичната фигура "черни чернеят"

-сърцето "мъжко юнашко"-символ на непримиримост и свободолюбие

За лирическия герой личната свобода в чужбина не е достатъчна, защото животът му е лишен от смисъл, когато народът му страда. Лирическият герой е наясно с перспективата, която го очаква, той е приел, че свободата е равнозначна на смъртта. Юнакът осъзнава, че неговата саможертва ще има смисъл, само ако бъде разбрана и разтълкувана. Тук е ролята на майката и юнашката песен, които трябва да обяснят мотивите на героя, саможертвата му и завета му.

Светът

Светът, който заобикаля юнака, се определя ценностно от опозията дом-път:

а) Домът е синоним на робството, на "битовата родина", на застиналите морални квалификации, на несвободата-лична и национална.

Домът е поруган, той не е синоним на сигурност, уют, спокойствие.

Домът не е мястото, където човек би изявил свободната си воля.

Домът е мястото на страдащите майка, либе,баща и братя.

б) Пътят е избирането на свободата и смъртта. Юнакът си дава ясна сметка за това, което го очаква,и осъзнава,че смъртта е по-вероятният край на неговия път.

Смъртта - по-вероятният изход:

-героят е готов да я посрещне;

-паметта се носи от Балкана, героичното пространство в българските фолклорни представи (контраст черно-бяло, високо-ниско, смърт-безсмъртие)

-основният мотив е приемствеността.

Победното завръщане:

-динамична, цветна картина; завръането е представено като празник

-споделена радост

-присъствието на смъртта

-победното завръщане е само миг по Пътя, който е поел бунтовника.

Адресатът - майката

Тя е пазителката на дома, който е символ на сигурностт, уюта, съвместното живеене; от нея героят е наследил сърцето мъжко, юнашко. Тя е символ на приемствеността и на паметта - от нея героят иска най-трудното-да заглуши скръбта си и да предаде завета му.

Стихотворението е монолог.