Да бъде ден - Христо Смирненски

Това е първото стихотворение в едноименната стихосбирка "Да бъде ден". Принадлежи към творбите на Смирненски, в които присъства мечтата за промяна и революция. Заглавието звучи императивно, пожелателно и внушава оптимизъм. Жанрът е гражданска елегия. Стихотворението няма обособени строфи (астрофичност). В текста се редуват характерните за Смирненски обхватни и кръстосани рими. Темата, която е засегната е пътят на човешките маси от мизерията и страданието към справедливостта и революцията. Първата част (до „тълпите се нижат сами”) поетът създава света на злото и разрушението,които засягат и природния,и човешкия свят. Това е внушено чрез символно натоварените образи на нощта и мрака „нощта е черна и зловеща”, „разкъсаната земна гръд”. Посланията на текста са засилени и от присъствието на езически и библейски образи

Безокий демон, кръст, златний Бог,

Златний телец

Втората част звучи оптимистично и проследява прехода от нощта към деня,от мрака към светлината. Към това насочват следните думи и изрази:светлина,копнеж,мечта,удвоения призив на финала „Да бъде ден, да бъде ден !”.