Раздвоеният свят в Дервишово семе (ЛИС)
Николай Хайтов е ярък образ в българската литература. Изявява се като белетрист, драматург, публицист и патриот. Неговият невероятен талант намира проявление в разказа му “Дервишово семе” ,чрез който поставя конфликта между законите на родът и утвърждаването на личността. Хайтов показва, че за епохата,в която живеят неговите персонажи личният избор и чувства биват пренебрегвани от строгите закони, който рода повелява. И сякаш дръзвайки да бъдат нарушени хармонията на идеалния свят ,в който живеят героите, ще бъде разрушена и нищо няма да бъде същото.
Още в началото на разказа се разкрива една от най-важните родови ценности– нуждата от продължаване на рода. Главният герой - Рамадан е едва четиринадесет годишен, когато дядо му решава да го ожени, въпреки че той е малък и не знае нищо за живота. В деня на сватбата дядото казва на Рамаданчо “Ще правиш, ще струваш, кръв да има утре на сабахлем!”. Но първата им брачна нощ е като игра, което разкрива, че детското още живее в сърцата на младоженците. Излъгвайки за кръвта, те доказват своята неопитност и детски характер.Но тяхната “игра” се оказва фатална… тя довежда до отвличането на Силвина от нейните братя, които я продават на съседа на Рамадан. Думите на героя “И денем и нощем,аз си мислех как с брадва ще го насека.....” показват голямата му омраза към врага му, но безграничната му и непоколебима любов към Силвина смекчава копнежа му за отмъщение.
Воден от желанието си да си има дете Рамадан, дядото решава да го ожени повторно. Независимо, че той няма да бъде щастлив, е длъжен да следва родовите повели. Но Рамадан не може да преодолее загубата. Той търси всякакви начини да види своята любима и успява :...“стъмнеше ли се-качвах се на покрива на нашата къща и като се тулех зад комина, гледах в пенджерчето на Руфатови”. Любовта му към Силвина се запазва повече от четиридесет години, което доказва, че тя е истинска и е невъзможно да бъде отменена. За Рамадан любовта му към Силвина е сакрална и нито родовите закони, нито новият съпруг на Силвина успяват да променят това. Когато Руфат се разболява и Рамадан започва да помага на Силвина. Той прави това не само защото иска да бъде близо до нея. Рамадан изпитва дълг към жената на своя живот да бъде до нея и в най- тежкия момент, когато нейният съпруг е прикован на легло и безпомощен. Това, че се опитва да му помогне да оздравее вместо да му стори зло го прави истински човек и разкрива доброто и хуманното в него.Любовта към Силвина и добротата, които живеят в сърцето на Рамадан го разкриват като достоен човек. Те извисяват неговата душевност. А Силвина стоически приема тормоза, който Руфат й причинява години наред. Дори, когато става безпомощен тя не го изоставя и се грижи за него, сякаш изпитва чувство на дълг към него.
Чрез тези постъпки Хайтов ни показва, че добротата и любовта живеят и в сърцето на Силвина и те са вечни нейни спътници през живота. Авторът за пореден път доказва, че Рамадан и Силвина трябва да бъдат заедно и че нито годините, нито родовите закони са успели да изпепелят тяхната любов, а искрата още гори в сърцата им.
Разказът на Николай Хайтов „Дервишово семе” показва, че правото да избира и налага волята си в рамките на родовата общност има мъжът - но този от старото поколение, защото единствената му цел е да бъде продължен родът. Но природата не търпи насилие. Родовите закони търсят нови пътища за изява на духовното начало, което променя човека и неговото съзнание. В любовта героят на Хайтов разпознава себе си и своята родова същност, която му дава сили да отстои избора на сърцето. Той е неговият „път” към корените на рода, но и „път” към индивидуално неповторимото у човека.
