Женската хубост в "Илиада"

Женската хубост в „Илиада” С настъпването на пролетта сякаш дърветата се 
събудиха от своя зимен сън. Лъскави зелени листа прикриваха крехките им 
клони. Най-хубавото от всички дървета бе черешовото – току-що со едно от 
листенцата му разцъфна нежно розово цветче.Каква красота! Жалко, че до това 
обикновено на пръв поглед творение на природата се разстилаше грозен трънак. 
Нима това не е същата картина като в омировата „Илиада”? Да, същата е. Красотата 
на Елена успява да заплени всички, но жестокостта на войната засенчва нейната 
собствена прелест, въпреки че целта на това събитие е победителят да отнесе със 
себе си тази прекрасна жена. Защото това, което най-много съблазнява човека е 
красотата. Любовта на Елена към Парис я прави още по-красива. Но не е ли 
помрачено тяхното щастие от войната? Хиляди войни намират смъртта си само за да 
могат да се докоснат до съвършенството. Красотата е най-великото чудо на всички 
чудеса! Тя е едно от най-великите природни явления, като слънчевата светлина, 
пролетта или отражението в тъмната вода на сребърната луна.Елена не е била 
по-хубава в момента, когато любовта се е докоснала до сърцето й и никога не би 
била по-прелестна. Красотата е мимолетна и си отива тъй бързо, трябва да й се 
радваме докато я притежаваме. Обикновените иглики, розите и теменугите бързо 
повяхват ала после разцъфват отново. Докато ние хората имаме само един живот и 
трябва да се наслаждаваме на красотата си докато я притежаваме – после би било 
твърде късно. Ужасната война е като убиец на всичко хубаво. Удошава нежността и я 
превръща в безжизненост. Ускорява и без това бързо отминаващата прелест.Тя е като 
трънът израснал до изпълнената с живот череша. В тази дълга битка дори забравят 
красивата Елена и нейната отминала вече младост и хубост. Те са водени на бойното 
поле от други подбуди и не осъзнават загубата, за която са виновни. Не всичко 
красиво е дълготрайно. Трябва да му се наслаждаваме докато имаме тази 
възможност. Да разрушаваме това съвършенство е грях. Само повърхностните хора не 
могат да разберат неговата стойност.