Съмнението като житейски принцип (литературно есе върху "Хамлет")
Трагедията на Уилям Шекспир "Хамлет" е паметник на литературното изкуство за минало, настояще и бъдеще. Главният герой, датският принц Хамлет, е човек-хуманист, който се опитва да се противопостави съвсем сам срещу свят, изпълнен с лъжи и зло.
Хамлет е най-запомнящият се герой на Шекспир. В неговия образ са преплетени съмнения, които пораждат определени действия. Датският принц изпитва силни чувства - омраза към своите врагове, кралят на Дания и съветникът му Полоний, и любов към своята любима - Офелия. Основна цел в живота на Хамлет е да разобличи убиеца на баща си.
В началото на произведението пред Хамлет се явява духът на баща му, който му казва, че е отровен от брат си - сегашния крал на Дания - Клавдий. От тук започват съмненията на датския принц. Но той не взима прибързани решения, не решава веднага да отмъсти за баща си. Тук виждаме неговата съобразителност, целомъдрие и справедливост. Хамлет не е убеден, че чичо му е убиец. Той предполага, че призракът, който го посещава, може да е демон и само да е приел образа на баща му. Принцът решава да се убеди по по-достоверен начин - като организира пиеска, в която да инсценира смъртта на баща си. Ако Клавдий реагира по определен начин, означава, че той е убиецът. Тук Хамлет ни е представен като човек на театралното изкуство, което е свързано и със самия Шекспир, който също има театрална група.
След пиеската Хамлет се убеждава, че чичо му е истинският убиец, неговите съмнения са оправдани. За Хамлет Клавдий се превърнал в "подъл, кървав, долен, мръсен, гнъсен урод". Принцът решава да отмъсти за баща си - убийство за убийство. В едно от следващите действия Хамлет, скрит зад завеса, мисли, че е убил Клавдий, но се оказва, че това е Полоний.
След като Клавдий разбира, че е разобличен от Хамлет, той изпитва чувство на огризение и съжаление. Но за да защити не само себе си, а и своето кралство, той изпраща племенника си в Англия.
Мисълта на Хамлет "Да бъдеш или да не бъдеш? Това е въпросът." е основана на терзания, на противоположности - да отмъсти или да не отмъсти, да убие или да не убие, да пристъпи законите или да ги спазва. В този свой всеизвестне монолог той сравнява смъртта със заспиване, "смъртен сън". Тук виждаме Хамлет като човек, отдаден на своя дълг - да отмъсти за убийството на баща си. Принцът не се страхува да се противопостави на заобикалящите го. Той е отвратен от тях:
Как гаден, блудкав и развратен
край мен протича ходът на света.
Лудостта на Хамлет е само маска, зад която той се крие, за да бъде по-незабелязан, и за да може така да осъществи своята вендета. Чрез маската той може свободно да изразява своите мисли и идеи, да се противопоставя на зипълнения с измами Елсинор. А и един луд принц не би бил заплаха за краля на Дания.
В последното действие, Хамлет и Лаерт, син на Полоний, се дуелират. Тук виждаме двама смели и решителни герои. Клавдий прави всичко възможно, за да може дуелът да завърши с победа на Лаерт - намазма сабята му с отрова и сипва в чашата с вино отрова. но плановете на краляне успяват да се осъществят. Кралицата отпива от виното по погрешка и умира. Лаерт ранява Хамлет,след което си разменят сабите, тогава Лаерт също е ранен и умира, прощавайки на Хамлет. След това идва мигът на възмездие за принца- той убива своя чичо. Така най-сетне достига до бленувано отмъщение за смъртта на баща си. След което умира и самият той, но вече с изпълнен дълг.
Съмнението на Хамлет се среща и в нашето съвремие. "Да бъдеш или да не бъдеш" - ще оцелее ли в този динамичен свят или не, ще успееш ли в живота или не.
