Икономическа мисъл в древния свят
- има намеса на държавата в процеса на регулиране на стопанството чрез регулиране на търговията на едро и дребно и лихвените процеси
- на лице е водещата роля на държавната собственост пред частната
- частната собственост е неприкосновена
2. Особености на икономическата мисъл по държави.
- Древен Вавилон – във основния източник на икономическата мисъл наречен Кодекс на Хамурапи се обръща особено внимание на засилване на властта на робовладелците над робите (прилага се системата за дългово робство). Смята се, че частната собственост трябва да се служи на интересите на държавните служители, но те да не злоупотребяват с нея.
- Древен Китай – свързва се с името Конфуций. Основите на конфуцианството предполагат признаването на държавата, като средство за управление на народа, но не въз основа на закони и наказания, а чрез общочовешки добродетели. Конфуцианството предполага по-либерална фискална политика.
- Древна Индия – описват се въпроси главно по управление на държавата. „идеалната държава” се смята за система, подпомогната от царската власт и добре укрепената полицейска инфраструктура. Стоково-паричните отношения, вече преобладават над бартерните.
- Древна Гърция – първият представител е Ксенофонт – той разглежда въпроса, свързан с класификацията на това на: умствен и физическа. Според него, това разделение на труда има естествен произход. Освен това, той разглежда и друга класификация на труда, а именно според стопанските субекти, който влага трудовата сила, като разделя хората на свободни и роби. Ксенофонт разглежда всяка стока като притежател на два типа свойства:
1) Полезност – на базата на това, всяка стока притежава потребителна стойност.
2) Разменна стойност – т.е. способността стоката да се обменя.
Платон – негова ключова идея е концепцията му за идеално обществено устройство, която той сам нарича „идеална държава”. В основата на същественото на този предложен от него модел, стои идеята за справедливостта, а в основата на тази идея стоят обществените стопански ползи от разделението (спецификацията на труда). Според Платон, всеки трябва да се занимава с това, което прави най-добре. Справедливостта на държавата включва и разглеждането на механизмите на взаимодействие м/у вида собственост и стопанското равновесие. Платон е противник на частното право, според него трябва да има само колективна собственост така, че да не се пречи на държавното управление, дори той има едно радиално предложение, да имат колективна собственост в/у жените и децата.
Аристотел – според него робството е естествено явление, и като такава трябва да бъде база за производството. За разлика от Платон, той смята, че е задължително вниманието на частното право. Аристотел разглежда само една функция на паричната маса, а именно парите в ролята на разменно средство, според Аристотел „парите не могат да раждат пари”, т.е. немислимо е прехода.
Според него парите са станали всеобщо разменно средство, в резултат на човешки съглашения, парите за него са просто една стока. Теорията му, за икономически анализ, той класифицира стопанската дейност в два отрасъла:
1) Икономия
2) Хрематистика
Под икономия, Аристотел разбира изучаването на естествените явления свързани с получаването на нови стоки, които притежават потребителска стойност. С икономията той свързва главно занаятчийството, дребното селско стопанство и търговията на дребно. Стопанската дейност в хрематилситиката, той смята за противоестествена, тъй като „парите не могат да раждат пари”, затова Аристотел осъжда лихварството и търговията на едро. Аристотел класифицира богатството на две форми:
1) Естествена – защото този тип богатство възниква в резултат на производствена дейност, насочена към удовлетворяване потребностите на стопанските субекти. Това богатство е ограничено по същия начин, както са ограничени от бюджета потребностите на стопанските субекти. С други думи, икономията произвежда естествено богатство.
2) Противоестествена – то възниква от сферата на стоковото обръщение. Това богатство е неограничено и се състои не от блага с не посредствена употреба, а от капиталови и инвестиционни ресурси.
Хрематистиката е източник на противоестественото богатство.
