Моята мечта в България (есе)
Аз я обичам,защото тук са най-хубавите мигове от детството ми.Семейството ми и приятелите ми,без които не бих се чувствала щастлива,дори всичко около мен да е от злато.Независимо,че нашата страна е бедна ,мисля,че в душите на хората все още се крие искрица добрина.Доказателство за това е “Българската Коледа”,като инициатор за подпомагане на болни деца.
Моята мечта също е свързана със страдащите деца,които имат нужда от такива обикновени за нас неща-майчина милувка,смях от сърце,топли дрехи и обувки.
Каква е моята мечта в България?
Сигурна съм,че децата в родината ни неспират да мечтаят.От малки се запознаваме с красотите на родния си край,по-късно и на страната ни.Дано да не звучи нескромно,че красота на България може да се сравни само с “неземна”
Например,всяко лято в родния ни край пристигат туристи.Те искат да видят красивите природни образувания-"Дяволско гърло"и "Ягодинска пещера".Мечтата ми е да положим усилия,за да запазим красотите им ,за да могат повече хора да се любуват на тях
Съседна на нашата област е Кърджали,която стана известна с древния тракийски град Перперикон.Предполога се,че той е бил голям духовен и културен център в Европа по времето на Александър Велики.
Наша задаче е да ги опазим и да им направим реклама в цял свят.Тези дестинации трябва да се знаят от повече туристи.Другите страни немогат да се гордеят с подобни забележителности,но умеят да ги показват и да се възползват възможно най-добре.
Чуждестранните туристите,посещаващи България не се интересуват от презастроеното ни Черноморие.Те си имат в техните страни небостъргачи и бетони.Можем да се възползваме от този факт и вместо да строим хотели по-добре да развиваме ги заведем в планината,където всичко е зелено и тишината прорязва кристално-чистия въздух.Това е мечтата ми във връзка с туризма,където може би България има най-големи шансове за развитие.
Местонахождението на България още от древни времена е оказвало голямо влияние за развитието и.Още Паисий Хилендарски се е възмутил “О неразумни юроде,поради что се срамиш да се наречеш болгарин”и изтъква доказателства за великото минало.
Аз мисля,че поводи за гордост имаме и в съвременоста,само трябва да погледнем с оптимизъм и вяра в сбъдване на мечтите ни,защото го заслужаваме!
