Свободата и робството в поезията на Чинтулов
Стихотворенията на Чинтулов са изпълнени с бунтовна призивност и романтична приповдигнатост. България се намира в труден период и за да успее авторът да събуди заспалия народ той показва, с думи, ясно съзнание за безпощадността и безкомпромисността на борбата. В творбите му поетическото съзнание е обективирано.
В своите творби авторът не говори за себе си и не ни занимава със своите мисли и чувства. Опитва се да представи реалното положение на българите, превръщайки своите изживявания в обективен факт. Това е една от характеристиките на чинтуловия тип художествено мислене. Друга важна черта, която се забелязва в поезията му е императивността и. Така поетът се стреми да предизвика в читателите определени емоции и размисли. Чинтулов иска да въздейства с помощта само на няколко думи и успява, защото творбите му за познати от всекиго точно заради емоционалното им въздействие. Почти всяко стихотворение, дори и строфа започва с призивно обръщение: „Стани, стани, юнак балкански”, „Пламни, пламни, ти в нас любов гореща”. Силата на призивите се крие в ангажиращата им роля. Те пряко ни показват че трябва да се впуснем в борба за свобода. Ярко е изразено нетърпението към започването на битка, която ще сложи край на робството и мизерията. Тогава ще започне истинският живот, свободният.
Стихотворенията на Чинтулов са създадени във време, когато революзционната буря назрява, но все още не е избухнала. Точно това е моментът, във който е представена тема за свободата и робството именно чрез тези стихотворения. Задачата и целта на стиховете е да събудят заспалият народ. Той е забравил за правото си да бъде свободен, но сега е моментът да се осъзнае. Бунтовния дух също има нужда от пробуда и я получава. Защитата и даването на аргументи е дълъг процес, обширен и задълбочен. Тактиката на автора е много хитра, като първо припомня дългогодишното тежко робство:”Че сълзи кървави пролива/ във робство милий наш народ;”. Народът вече изпитва непоносимост към робската участ, за това Чинтулов тук дава пример с „ближните нам племена”, които са успели да се избавят от робството и които са свободни. Те са тези, които ще ни помогнат и ние да се избавим от това тежко иго. Борбата за свобода е необходима, тъй като народа не заслужава да бъде потъпкван по този начин. Само чрез борба българите ще запазят достойнството си.
Образите, които представя авторът са достойни. Те изразяват прости и разбираеми мисли. Това са няколко характерни образа на българския дух- балкански юнак, змия, отомански полумесец, народна любов, лъвът, конникът, който зове с тръба на оръжие. Всички те показват запазеният бунтовен дух и това че България е готова да се пребори сама срещу поробителите.
В стихотворението „Къде си, вярна ти любов народна” личи нетърпението на будния българин да предприеме революционни действия срещу турците. В първата строфа главния образ е образът на народната любов, представен по атрактивен начин чрез сравняването му с „искра любородна”, „силен пламък”, „буен огън”. Този образ е светлина, която ще разпръсне мрака на робството и застоя. Патриотичните призиви показват че единственият път към свобода е революционната борба. Всеки българин е поставен пред дилемата да остане роб или: „За нашето отечество и слава,/ за нашата свобода и държава/ да си пролеем вси кръвта, / да си добием волността/ от нашите тирани/ неверни мюсюлмани!”
Най- висока художествена изява на оптимизма на Чинтулов е стихотворението „Вятър ечи, Балкан стене”. Революционният тръбач е лирическия герой и той най- цялостно представя революционният дух. Адресатът му е всеки, „който носи мъжко сърце и българско име”, а за тези които не се отзоват на призива следва народна клетва: „Който не знай за своя народ/ не поле да умре,/ неговото отечество/ люто ще го кълне.”
„Стани, стани, юнак балкански” е стихотворение, което показва че народът е заспал и че трябва да се надигне срещу „змията”, която пък е образ на поробителите ни. Колкото малко животно е тя, толкова е опасно. Сънят е незнанието на народа че трябва да се вдигне на борба, че свободата може само да бъде извоювана.
Чрез използването на думи свързани със светлината и битката авторът ни въвежда в атмосферата на творбата. Борбата за свобода е безкомпромисна. Българите трябва със зъби и нокти да се борят. Тази лексика засилва внушението за динамика.
Поезията на Чинтулов оказва възпитателно въздействие върху роба българин. Тя изгражда у него чувство на любов към народа и родината. Формира стремеж към свобода и готовност за саможертва. Тя разкрива ново мислене, високи идеали и необходимостта от борба за тях. Звученето и въздействието и са съвсем различни от фолклорното.
Стихотворенията на Чинтулов имат за цел да съживят заспалият български дух. На народа му е писнало да бъде потъпкван и да седи в мрачните сенки на робството. Сега е моментът България да покаже какво съкровище крие в себе си и да се избави чрез революция от това иго и тиранство. Сега България може да извоюва свободата си!