Свободата и робството в поезията на Чинтулов

Добри Чинтулов е основоположник на революционната поезия в България и е първият представител на новобългарската лирика. От създадените от него произведения са запазени малък брой, но силно въздействащи творби. Голяма част от тях са познати като революционни маршове.
Стихотворенията на Чинтулов са изпълнени с бунтовна призивност и романтична приповдигнатост. България се намира в труден период и за да успее авторът да събуди заспалия народ той показва, с думи, ясно съзнание за безпощадността и безкомпромисността на борбата. В творбите му поетическото съзнание е обективирано.
В своите творби авторът не говори за себе си и не ни занимава със своите мисли и чувства. Опитва се да представи реалното положение на българите, превръщайки своите изживявания в обективен факт. Това е една от характеристиките на чинтуловия тип художествено мислене. Друга важна черта, която се забелязва в поезията му е императивността и. Така поетът се стреми да предизвика в читателите определени емоции и размисли. Чинтулов иска да въздейства с помощта само на няколко думи и успява, защото творбите му за познати от всекиго точно заради емоционалното им въздействие. Почти всяко стихотворение, дори и строфа започва с призивно обръщение: „Стани, стани, юнак балкански”, „Пламни, пламни, ти в нас любов гореща”. Силата на призивите се крие в ангажиращата им роля. Те пряко ни показват че трябва да се впуснем в борба за свобода. Ярко е изразено нетърпението към започването на битка, която ще сложи край на робството и мизерията. Тогава ще започне истинският живот, свободният.
Стихотворенията на Чинтулов са създадени във време, когато революзционната буря назрява, но все още не е избухнала. Точно това е моментът, във който е представена тема за свободата и робството именно чрез тези стихотворения. Задачата и целта на стиховете е да събудят заспалият народ. Той е забравил за правото си да бъде свободен, но сега е моментът да се осъзнае. Бунтовния дух също има нужда от пробуда и я получава. Защитата и даването на аргументи е дълъг процес, обширен и задълбочен. Тактиката на автора е много хитра, като първо припомня дългогодишното тежко робство:”Че сълзи кървави пролива/ във робство милий наш народ;”. Народът вече изпитва непоносимост към робската участ, за това Чинтулов тук дава пример с „ближните нам племена”, които са успели да се избавят от робството и които са свободни. Те са тези, които ще ни помогнат и ние да се избавим от това тежко иго. Борбата за свобода е необходима, тъй като народа не заслужава да бъде потъпкван по този начин. Само чрез борба българите ще запазят достойнството си.
Образите, които представя авторът са достойни. Те изразяват прости и разбираеми мисли. Това са няколко характерни образа на българския дух- балкански юнак, змия, отомански полумесец, народна любов, лъвът, конникът, който зове с тръба на оръжие. Всички те показват запазеният бунтовен дух и това че България е готова да се пребори сама срещу поробителите.
В стихотворението „Къде си, вярна ти любов народна” личи нетърпението на будния българин да предприеме революционни действия срещу турците. В първата строфа главния образ е образът на народната любов, представен по атрактивен начин чрез сравняването му с „искра любородна”, „силен пламък”, „буен огън”. Този образ е светлина, която ще разпръсне мрака на робството и застоя. Патриотичните призиви показват че единственият път към свобода е революционната борба. Всеки българин е поставен пред дилемата да остане роб или: „За нашето отечество и слава,/ за нашата свобода и държава/ да си пролеем вси кръвта, / да си добием волността/ от нашите тирани/ неверни мюсюлмани!”
Най- висока художествена изява на оптимизма на Чинтулов е стихотворението „Вятър ечи, Балкан стене”. Революционният тръбач е лирическия герой и той най- цялостно представя революционният дух. Адресатът му е всеки, „който носи мъжко сърце и българско име”, а за тези които не се отзоват на призива следва народна клетва: „Който не знай за своя народ/ не поле да умре,/ неговото отечество/ люто ще го кълне.”
„Стани, стани, юнак балкански” е стихотворение, което показва че народът е заспал и че трябва да се надигне срещу „змията”, която пък е образ на поробителите ни. Колкото малко животно е тя, толкова е опасно. Сънят е незнанието на народа че трябва да се вдигне на борба, че свободата може само да бъде извоювана.
Чрез използването на думи свързани със светлината и битката авторът ни въвежда в атмосферата на творбата. Борбата за свобода е безкомпромисна. Българите трябва със зъби и нокти да се борят. Тази лексика засилва внушението за динамика.
Поезията на Чинтулов оказва възпитателно въздействие върху роба българин. Тя изгражда у него чувство на любов към народа и родината. Формира стремеж към свобода и готовност за саможертва. Тя разкрива ново мислене, високи идеали и необходимостта от борба за тях. Звученето и въздействието и са съвсем различни от фолклорното.
Стихотворенията на Чинтулов имат за цел да съживят заспалият български дух. На народа му е писнало да бъде потъпкван и да седи в мрачните сенки на робството. Сега е моментът България да покаже какво съкровище крие в себе си и да се избави чрез революция от това иго и тиранство. Сега България може да извоюва свободата си!




Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

Няма добавени коментари.