Защо речта на Странджата облагородява и възвисява хъшовете?

В повеста "Немили-недраги" Иван Вазов описва живота на хъшовете такъв какъвто го е видял и преживял. Показва драматизма и величието на подвига на българските емигранти понесли уверено своя мъченически кръст.

Речта на Странджата заема важно място във Вазовата творба, защото доказва, че хъшовете са мъченици за свобода. Бедни са, но са свободни. Чрез своите дълбоко заинтригуващи думи старият знаменосец защитава човешкото достоинство хъшовете и тяхната саможертва в името на отечеството.

Хъшовете изапитват обич към Странджата, защото той е единствен им дава подслон, храна и утеха в чужда страна. За тях той един достоен човек. Той е много по-възрастен от тях много е видял и страдал и има опит в борбата. Затова хъшовете го почитат и уважават.

Чрез думите си / "И ще умрем със слава и в борба", "Ще се бием за свободата на България" храбрият занаменосец очертава преспективите на борба за свобода, активизира жертвоготовнотта на хъшовете, извежда ги от сивотата на тяхното унизително ежедневие на изднанници в чужда страна. Според него вярата в осъщестяване на идеите им е най-важното. Наистина положението им е трудно, но не безизходно. "Не трябва да се отчаиваме. Докато имаме ръце и крака, и кръв в жилите си, и огън в сърцата си нашето отечество все има нужда от нас". В тези силни вълнуващи думи хъшовете откриват собстевените си мечти за свобода и правда в епохата на робството.

Речта на Странджата преобразява хъшовете, влива патриотичен плам в сърцата им. Разпалва по-силно борческият им дух разпалва идеалите и мечтите им, които са много но единствената, най-желаната, най-великата идея това е свободата на най-близкото и тъй далечно отечество България!