Трафик на деца
Жертва на това ново робство може да стане на практика всеки, който не е добре запознат с методите по- които работят престъпниците и средствата с които всеки един може да се предпази. Обратно на разпространено мнение в обществото ни, никой не става доброволно част от трафика на хора. Друга заблуда разпространена в нашето общество е че трафикантите се насочват към жени и деца от слабо развитите райони на страната, към хора без пари и възможност за обучение и работа. Основна част от техните жертви са добре изглеждащи деца, живеещи в добри условия на живот и с добър социално-икономически статут. Млади хора, които са амбицирани да подобрят стандарта си на живот също стават обект на техният интерес.
Въпреки съществуващата в момента законова уредба за борба с трафика на хора, много голям процент от българското население не е запознат с рисковете на това престъпление и с начините за превенция и действия при евентуално такова. В публичното пространство липсват достъпни методи и продукти, целящи да образоват децата и техните родители относно трафикантството. Ето защо често жертвите на подобен род криминални деяния не са подготвени да се противопоставят на трафикантите, а информацията която получават дознателите е недостатъчна за разкриване на престъплението и връщане на детето. Лошата информираност сред обществото е сред основните фактори България да бъде на едно от първите места по трафикиране на хора и на едно от последните места по разкриваемост на такива престъпления. Трафикът се контролира предимно от организирани престъпни групи, които са добре подготвени и разполагат с огромен финансов ресурс. Това включва по-малки групи, които съдействат за лична изгода – тези групи могат да бъдат специализирани в отделни връзки по веригата, като напр. подбор, транспорт, клубове и пр. Структурите могат да са етнически или национално хомогенни или мулти етнически и транс-национални. Трафикантите се свързват с останалите видове организирана престъпност, като наркотрафик и контрабанда на оръжие. Средствата които използват те, за да не бъдат разконспирирани често включват физически и психически тормоз срещу жертвата.
Защо децата? Не случайно те са една от главните вериги в трафика на хора. Най- често жертви стават деца от 8 до 18 години. В много случаи те са по-доходоносни, тъй като биват препродавани многократно и печалбата от едно дете може да достигне милиони. Сексуалната експлоатация е водеща при трафикираните деца, но не рядко те биват подлагани на трудова експлоатация и биват използвани като донори на органи. Тяхната невинност, неинформираност, незнание, детска наивност, неподготвеността на родителите им, липсата на гласност по проблема сред обществеността, неспособността на държавата да се справи с проблема и с мощните криминални групировки въвлечени в този род бизнес, благоприятстващото гео-стратегическо положение на България, на пътя на трафика на наркотици и оръжие, както и липсата на постоянна дългогодишна превантивна система и инструменти, са водещите фактори благоприятстващи за разпространението на трафика на деца. Ето защо Общински младежки съвет гр. Перник, съвместно с Фондация „Съвестин” работят по проект срещу трафика на деца и намаляването на престъпленията извършвани срещу малолетни и непълнолетни на територията на Община Перник.
Акция за проблема “трафик на хора” и насилието, което го съпътства, е основна причина за съществуването му в България. Ако родителите осъзнаят реалната опасност от попадането на децата им в трафик и психологическите травми от това, те ще бъдат по-мотивирани да участват в превенцията на това явление.
Кой е Тодор Деянов и какъв е поводът за този международен интерес към личността му и към фондация „Съвестин“, която оглавява?
На 6 май 1997 г. 8-годишният му син Съвестин излиза да играе пред дома си и изчезва безследно. Поради мудността на полицейското разследване шансовете да бъде установена съдбата на детето с всеки изминал ден стават все по-нищожни. Версията, че то вероятно е отвлечено, се потвърждава от Софийската следствена служба с писмо до бащата едва на 11 февруари 2004 г. В продължение на 7 години Тодор Деянов не се примирява и сам започва да издирва детето си. Той полага огромни усилия да обедини всички български родители, чиито деца са изчезнали безследно или са станали жертви на педофили и садисти – създава Гражданско движение „Съвест“, което по-късно прераства във Фондация „Съвестин“. Така името на изчезналото дете се превърна в един трагичен символ за България!
Отвличанията – кошмарът на ХХI век
Историята на Тодор Деянов и изчезналия му син за съжаление не е изолиран случай. Все повече деца не само в България, а и в целия свят стават жертви на отвличане с различна цел: в терористични акции, за откуп, за незаконно осиновяване, за търговия с органи, за сексуална експлоатация в публични домове и педофилски свърталища. Само преди месец бяхме потресени от трагедията в гр. Беслан, Северна Осетия, където терористите не се поколебаха да окървавят един от най-радостните моменти за деца и родители – началото на учебната година. Случилото се показва, че там, където дипломацията закъснее, не е достатъчно ефективна или въобще липсва, заговарят оръжията и се проливат реки от кръв. А все повече хора, майки и бащи по света разчитат и се уповават на езика, авторитета и възможностите на дипломацията – на национално и международно ниво. И за световната дипломация днес няма по-важна задача от тази да защити от от ескалиращия тероризъм мирния живот на човечеството и особено на неговото бъдеще – децата.
През 1998 г. в душата на нещастния баща припламва искрица надежда: в материал, препечатан във в. „Труд“ от английското списание „Хикс фактор“, той вижда снимка на 8-9-годишно дервишко момченце с прободени от метален шиш бузки, което поразително прилича на неговия син. „Това е Съвестин!“ – твърди и майката. И Деянов потегля сам по дългия маршрут София–Атина–Бейрут–Аман–Багдад. След 60 дни изнурително издирване се връща от свещената долина на Тигър и Ефрат, без да е открил сина си. Сам и тъжен. Но не и обезсърчен. Защото се бе уверил колко малък е светът и колко много – добрите и отзивчиви хора. И продължи борбата си с вярата, че един ден все пак ще открие своето пораснало момче.
Тодор Деянов стана инициатор за оборудване на Научноизследователския институт по криминалистика и криминология с подарена от САЩ апаратура, позволяваща да се направи възрастова прогресия (състаряване) на снимките на изчезнали деца, за да се издирват по актуализирани портрети. Пак той организира акция сред родителите за доброволно набиране и съхраняване на данни и пръстови отпечатъци на български деца в специални антирискови карти. За съжаление надделяха подозрителността и консерватизмът на хората и идеята не можа да се осъществи.
Гладният бунт на един баща
Деянов е известен и с трите си продължителни гладни стачки с искания към българския парламент да се приеме закон за правата и защитата на българските деца. Последната си гладна стачка той проведе в Брюксел на площад „Шуман“, около който са съсредоточени основни европейски институции.
Преди това изпрати открито предупредително писмо до Европейския парламент, Европейската комисия, Съвета на Европа, ООН и Европейската преса, че ще гладува от 25 май до 9 юни с конкретни искания за зачитане и защита правата на децата в България, за усъвършенстване на международното законодателство в тази посока и за непосредствено ангажиране на Интерпол в издирването на лица – жертви на отвличане, търговия и трафик.
Г-н Деянов сподели, че е бил трогнат от отзивчивостта и вниманието на обикновените хора от цяла Европа, следили и подкрепяли гладния му бунт. Около 1500 души от 25 европейски страни са се стекли на митинг на площад „Шуман“, а емигрирали българи, живеещи в Брюксел, са му дали подслон. Дошли да му окажат съчувствие дори българи, живеещи в Лондон, а Министерството на правосъдието на САЩ финансирало изготвянето на актуален компютърен портрет на сина му, който е пуснат по Интернет за разпознаване.
Най-после бащата е удовлетворен – с окръжна грама до дипломатическите мисии на Република България Министерството на външните работи е изпратило снимката на Съвестин с указание тя да бъде разпространена в съответните страни за евентуално разпознаване.
На въпроса ни дали има надежда, че синът му би могъл да види портрета си и да му се обади, г-н Деянов отвърна:
„Разбира се, че живея с надежда. Ако чрез Интернет се отправи масиран призив до хората по света и се покаже тази снимка, възможно е той да се разпознае и да се обади. Много зависи обаче по какъв канал и с каква цел е отвлечен. Ако е щастливо осиновен от някое семейство, вероятността да се обади е голяма, но ако е отвлечен по педофилски канали, какъв му е шансът? Тази мисъл направо ме ужасява и убива...“
дипломатическите служби на Република България в чужбина за оказване помощ и закрила на жертвите на трафика на хора:
По повод посещението в България и опита за тенденциозно представяне на случай на незаконна търговия с деца във Варна, както и във връзка с поведението и противоречията в комуникацията с екипа на ВВС, и въз основа на информация от чуждестранна медия, че членове на екипа на ВВС, правил репортажа, имат криминални присъди, чрез българското Бюро на Интерпол е било отправено официално запитване до Бюрото на международната полицейска организация в Лондон, дали за двете лица от екипа на британската медия има такива данни.
Според получения отговор проверките, извършени в базата данни, са установили, че Пол Самрай, роден на 8.10.1957 г., има следните криминални присъди:
На 12.06.1996 г. от Съда в Мид-Уоруикшир - Дело № 96/2903/394706Е:
1. Шофиране без шофьорска книжка - наказан с пробация за 18 месеца и 70 часа обществено- полезен труд;
2. Управление на автомобил след употреба на алкохол - наказан с пробация за 18 месеца и 70 часа обществено-полезен труд.
На 08.11.1994 г. от Съда Саутуърк Краун - Дело № 04/0471/836266 А.
1. Заговор за измама - 3 г. лишаване от свобода. След обжалване /15.05.1995/ присъдата е променена на 2 г. лишаване от свобода.
Проверките установиха, че Доминик Пол Хипкинс има присъди:
1. Полицейско предупреждение - на 27.03.2005 г., дело № FS/REF:01RA/2068/05.
„Въпреки доказателствата, че трафикът на хора се увеличава във всички региони по света, все още броят на заловените трафиканти е относително малък” – се казва в доклад на ЕК по повод 18-и октомври, обявен от Комисията за Европейски ден за борба с нелегалния трафик. В България отбелязването на този ден съвпадна с началото на 10-дневна разяснителна кампания за превенция и борба с трафика на хора.
Кръгли маси и разяснителни беседи, открити уроци с деца и родители, раздаване на информационни материали, прожектиране на тематични филми и други инициативи съпътстват 10-дневната кампания, която обхваща 6 български града, считани за най-рискови от гледна точка на нелегалния трафик. Най-честите жертви на трафика са младите жени и децата, които са подложени на сексуална и трудова експлоатация. От началото на 2006 г. представители на МВР са участвала в общо 33 успешни полицейски операции на територията на ЕС, заедно с техни колеги от Франция, Белгия, Австрия и пр. Повечето съвместни акции са били насочени срещу трафика на български ромски деца с цел джебчийство и на момичета, които са били принуждавани да проституират. Трафикът на бебета също придобива все по-широки мащаби. Само за 2006 г. от МВР са засекли 13 случая на износ на бебета от бременни българки, предимно от ромски произход. Новородените били продавани зад граници на чуждестранни осиновители. За да пресекат този нелегален бизнес, българските служби си сътрудничат активно с полицията на останалите страни-членки. Според министъра на вътрешните работи Румен Петков, трафикът на хора засяга всички държави от ЕС. „Това несъмнено налага предприемането на комплексни мерки, които обхващат цялостната територия на ЕС”- каза той и добави:
„Дали става дума за трафика на деца с цел джебчийство, за износ на бебета на бременни жени, които раждат и остават децата си в чужбина, дали става дума за трафик на жени с цел сексуална експлоатация или за трафик на работна ръка на черно, в голяма част от тези случаи полицейските разработки, съвместно с българската прокуратура, достигат до добре разработени схеми на пране на пари. Така че не става дума за обикновени секторни престъпления, а за трафик на хора, за акумулиране на незаконни средства, за изпирането на тези средства в икономиката на страните-членки на ЕС, и разбира се, за реалната възможност част от тези незаконни средства да бъдат насочвани към други не по-малко опасни престъпления на територията на ЕС.”
Безспорно най-уязвимите жертви на нелегалния трафик са децата. През 2006 г. Държавната агенция за закрила на детето е сигнализирала за 170 случая на нелегален износ на деца, предимно в Австрия и Гърция, което е с 3 пъти повече в сравнение с предходните години. Но според Ширин Местан - председател на Агенцията, това не означава, че се увеличават случаите на трафик на деца.
„Случаите на тези жертви просто излизат на светло чрез успешната работа на системата на закрила на детето и обществото има възможност да бъде по-добре информирано за тях – казва тя. - Тази система създаде различни възможности за сигнализиране и подкрепа на малките жертви. Гражданите вече могат да подават сигнали не само директно в Агенцията за закрила на детето, но и чрез специализираната ни web страница срещу експлоатацията на деца с търговска цел. Броят на сигналите, които сме получили оn line от 2005 г. досега е внушителен – 408 случая. Разбира се, не всичките се отнасят за трафик на деца, има и много сигнали за насилие. Но ние предприемаме незабавни мерки като уведомяваме МВР и прокуратура. В момента със съдействието на УНИЦЕФ и БТК сме на прага на откриването на специална Гореща телефонна линия за деца в риск. Така се надяваме да подобрим системата за закрила на детето и по отношение на вътрешния трафик. Това са децата на улицата и децата, склонявани към джебчийство и проституция на територията на България.”
