Възхода на Хриситиянска България.Покръстването на българите при княз Борис I
В средата на 9в.,уголемена и укрепнала,България е изправена пред необходимостта да се присъедини към европейските християнски народи.Между славянското мнозинство в държавата,и българите,които държат ръководното място в политическия живот,съществуват множество верски,езикови,културни и битови различия.За спояване на поданиците в единен народ и тяхното духовно единение е нужна универсална религия. Християнството може да съдейства за укрепване авторитета на владетеля с възгледа за божествения произход на монархическата власт.Новата религия е жизнено необходима и в международен план.Въпреки че е най-обширната държава в Европейския югоизток,България не се възприема от Немското кралство и Византия като равноправен партньор,а като страна на “езичници и варвари”. Приобщаването на българите към християнската цивилизация е дело на далновидния държавник хан/княз Борис I(852-889).Първоначално владетелят изразява желание да приеме християнството от папския Рим и търси съдействието на Немското кралство,но политическата ситуация налага друг път.През 863г. България воюва неуспешно с Византия и най-важното условие за мира е покръстване от Константинополската църква.Със светото кръщение Борис приема християнската титла княз и името Михаил(864г.),след което византийски духовници започват масово покръстване на народа.Недоволството от “лошия закон” на княза прераства в бунт сред част от българската аристокрация,но владетелят потушава метежа с верните си войски.
Между Константинопол и Рим
В България пристига многобройно византийското духовенство,което проповядва на гръцки език.Самочувствието на страната и опасността от културно обезличаване на българите диктуват необходимостта от самостоятелна църква.За решаването на този сложен проблем княз Борис използва съперничеството между Константинопол и Рим.Тъй като Византия не е удовлетворява българските искания,князът започва усилен диалог с папството(866-869).Изправена пред опасността да види силната си съседка в лоното на Римската църква,империята става по-отстъпчива.На 4 март 870г.,на църковен събор в Константинопол,е решено българският църковен диоцез да премине под върховенството на Константинополската патриаршия,но като самостоятелна архиепископия.България обвързва трайно своята историческа съдба и култура с християнския изток и византийската цивилизация.
През 886г княз Борис извършва и друг акт с неизмерима историческа стойност-той приема прогонените от Великоморавия Кирило-Методиеви ученици Климент,Наум и Ангеларий да проповядват Божието слово на славянски език и да обучават народа му в славянската писменост.Като обвързва християнизацията с делото на Кирил и Методий,България се превръща в извор на славянската книжнина и култура,от който по-късно черпят достижения всички славянски народи.
Наследникът на Борис –княз Владимир-Расате (889-893),се опитва да промени политическия курс ,като върне българите към езичеството ,но с помощта на верните си хора стария княз сваля сина си от престола.Окончателното скъсване с езичеството минало ознаменувано през 896г с “народен събор” в Преслав-новата българска столица.Короната е дадена на Симеон(893-927),а като богослужебен език е утвърден славянският.Християнството и славянската писменост спояват в един народ българи ,славяни и потомци на траките и узаконяват мощното присъствие на България в Европа.
“Император на българи и ромей”
Симеон получава образованието си в Магнаурската школа в Константинопол, първото висше училище в Европа.Още през 894г.той влиза в конфликт с Византия,тъй като император Лъв VI премества тържището на български стоки от Константинопол в Солун, с което ощетява търговците и престижа на владетеля.Симеон отговаря с война,която се разраства с привличането на маджарите на византийска страна и печенегите на българска страна.България нанася още две поражения на Византия.През 913.г Симеон се намесва решително в династичната криза в империята.В момент,когато регентството на малолетния Константин VII е раздирано от противоборства,българският владетел пристига с армията си пред стените на Константинопол.В започналите преговори Византия отстъпва пред искането за династичен брак на Константин VII с дъщерята на Симеон,което му позволило да се намеси пряко в нейния политически живот.Империята скоро отказва да спазва това споразумение и в съюз със сърби,маджари и печенеги напада България с цялата си мощ.Решителната битка била на 20 август 917г. край р.Ахелой,където византийската армия била обсадена и избита.Победата при Ахелой донесла върховно надмощие на България,на Балканите.Българите многократно обсаждат Константинопол и нахлуват из византийски земи,докато империята започва да моли за мир.
Симеон се обявява за “император на българи и ромей”,той приема титлата
“цесар” или цар,което е равно на император и василевс.
“Златен век “на българската култура
Периода на царуването на Симеон се характеризира с повишеното самочувствие на българското общество,ускореното политическо развитие и небивалия културен възход на българската държава,наречен е “Златен век”През Симеоновото царуване е изградена и столицата Велики Преслав,която владетеля превръща в политическо,културно и религиозно средище на Югоизточна Европа.Велики Преслав впечатлява съвременниците с великолепни царски дворец и уникалната
“Златна”(Кръгла) църква.Най-значимото цивилизационно постижение на Симеон е
обогатяването и развитието на славянската книжнина.Интелектуалното обкръжение на владетеля се открояват талантливи книжовници като Константин Преславски,Йоан Екзарх и Черноризец Храбър.Те не само превеждат книги на старобългарски език,но създават и оригинални произведения,с които полагат основите на старобългарската и славянските литератури.
pppppppppppp=======