Духовната красота на лирическия герой от поемата "На прощаване"
Духовната красота на лирическия герой е разкрита чрез неговите личностни качества, те са изразени под формата на прощална изповед пред майката. Призванието на героя е да спаси народа от тежкото робство.
Бунтовникът е човек, осъзнал своя избор, човек, който не може да се примири с унижението на близките му хора.
Лирическият герой е готов на саможертва за свободата и безсмъртието на народа. Той не се страхува от смъртта, особено когато тя е в името на нещо свято, каквато е свободата.
Бунтовникът е е принуден да избере пътя на борбата, защото без този избор той не може да изпълни призванието си.
Пътят на борбата е страшен, защото по-вероятният изход от нея е смъртта, но в съзнанието на героя има и представа за победно завръщане, което героят си представя като момент от неговото съществуване, окичен с цветя и изпълнен с празнично настроение.
Родолюбието е висш дълг в духовно красивото в образа на героя.
Чувството за отговорност преобладава в лирическия герой. Той иска от майка си, тя да предаде подвига му на неговите „братя невръстни” , защото той иска да породи безмилостни чувства към тези, които унижат и подценяват.
Образът на майката е представен по различни начини: „майка страдалница” , „майка довереница” , „майка героиня”. Героят споделя всичко със своята майка, защото тя е най-доверения му човек.
За Ботевия герой себедоказателството е мост между поколенията не само в национален, но и в общочовешки план. Мечтаната награда за героя е признателността на народа и неговата свобода.
Христо Стоилов VІІ-ми клас.
ОУ „Св. Патриарх Евтимий”
ГР. БЕЛОСЛАВ
