На добър час,абитуриенти
Сякаш вчера празнуваха Деня на буквите и с разкривен почерк изписваха на черната дъска “Роден край”. Носеха ранички, големи колкото тях самите, и ги пълнеха с пастели и водни боички. Гонеха се по коридорите и дърпаха момичетата за плитките... А днес, след 12 години, вече са истински млади мъже и жени. Строени тромаво в редиците на класа си, за последно се чувстват като ученици. Балните рокли, строгите костюми, модерните прически и горчивите усмивки напразно се стремят да прикрият подпухналите от плач очи и тъжните погледи, обгръщащи пространството в отчаян опит да фотографират в паметта си олюшената фасада на родното школо. По чиновете им още стоят изподраскани имената им – къде изписани с маркер, къде направо издълбани в и без това прояденото дърво. Училището е пусто, а сякаш се чуват скърцащите столове, превърнати в люлка в някой скучен час. Долавят се шушуканията на приказливите ученици, във въздуха се мяркат хвърчащи бележки... Мираж. Коридорите са празни, стаите тънат в спомени и премълчани думи, в тъга и недоизказани желания. За учениците, до скоро седящи тук, напомнят само забравените тетрадки под чиновете и недоядени снаксове, запратени в кошчето. На дъската още личат букви от скоро отправено пожелание. ”На добър път, абитуриенти!” Път накъде? Към така блянуваната свобода, към така чаканото ново начало? А нима тогава е сложен край на всичко досега? Та те още са там – учебниците с липсващи корици, пищовите за поредното контролно, чантата, пълна с всевъзможни дреболии. Сякаш молят отново да бъдат извадени от мрачния шкаф и питат защо днес не ги взимаш на училище.
Как се слага край на 12 щури ученически години? Кога пастелите и боичките се изгубиха в тъмнината на бюрото? И кой реши, че вече си готов/а за света и издърпа от ръцете ти оръфаните тетрадки? Съдба – дава ти нещо и подло си го взима обратно, когато то стане част от живота ти, за да го даде на някой друг – върху твоето име на чина някой ще напише своето, друг ще се люлее върху стола ти... Завещай целия си опит на бъдещия абитуриент. И кажи “сбогом” на онази част от себе си, която избяга от теб, за да остане завинаги зад олющената фасада на милото училище.
Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.
|
|
