Един ден от живота на средновековния писател Григорий (разказ)

Зазоряваше се. Слънцето все още не се беше показало над хоризонта и ето, че отец Григорий вече беше буден и крачеше из килията си. Той бавно отвори скърцащата врата и тръгна по все още тъмния коридор. Стигна до параклиса, запали свещ и коленичи да изрече сутрешната си молитва.
Както всяка сутрин отец Григорий се върна в стаята си, в която вече проникваха топлите пролетни слънчеви лъчи. Той отвори скрина и извади бурканче с мастило, едно перо, няколко пергамента и добре овързана книга. Тази книга бе написана на гръцки език и отецът прекарваше по цял ден над нея, за да я преведе. И както винаги, той отново се зае с тази сложна задача. Беше започнал работата си още преди месец и му оставаше малко да я привърши.
Топлото следобедно слънце припичаше събудилата се за живот земя, но отец Григорий, приведен над своята работа, не му обръщаше никакво внимание. И ето, че той се размърда, затвори книгата, която превеждаше, събра пергамента, извади от скрина и предишните си преводи, подвърза ги заедно с останалите, украси корицата на новата книга и я постави в скрина. Оттам той извади още пергамент и седна отново на своята маса. Замислен, той взе перото, потопи го в мастилницата и започна да пише върху празните листове.
Ето, че вече навън месечината бе изгряла отдавна, но отец Григорий все още пишеше.Свещта до него осветяваше слабо килията му и вече започваше да догаря. Тогава той събра всико от масата, прибра го в скрина и коленичи за вечерната си молитва.






Светла Ганева , 9 клас

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

Няма добавени коментари.