Ще изяде ли мишката книжката (есе)
Изглежда Негово Величество Компютърът е спечелил войната. Машините заместиха човека - изкуственият интелект НАД природата…До къде ще стигне това?
Най-едрият от индивидите се навежда и вдига от земята нещо с изтънели корици, пожълтели страници, избледнели знаци - мръсно и прашно. Някакъв боклук? Не! Книга…но какво е това? Човекоподобните не знаят, защото софтуерът е изтрил всичките им спомени и трепети - плахите движения на пръстите, разгръщащи хартиените страници, попили музата и ентусиазма на твореца; замечтания поглед, потънал в редове от магия и красота; съзнанието, потопило се в един друг свят, художественият свят, изпълнен с мечти и идеали, вяра и надежда, доброта и красота; един свят, който омайва едновременно със своята приказност и паралелна действителност.
Но те не помнят това…мозъците им са промити. И това - благодарение на нас-прадедите им! Ние, които изобретихме тая велика машина-компютърът, и след това станахме подвластни на него!
Глобалната мрежа ИНТЕРНЕТ, примамваща всички с лесен и бърз достъп до информация, изкушаваща с възможности за виртуални запознанства - ICQ, skype, сайтове с мотото “Срещни любовта”... Глобалният кибер капан за хора.
Много от съвременниците ни ще кажат “Книгата е непреходна.”, ”Тя е като водота - ще си пробие път навсякъде!”, но колко от тези хора вместо да разлистват пожълтелите страници на книгата, хващат мишката на компютъра и щракат върху всичко, което ги интересува? Повечето…дори всички!
Но човекоподобните не знаят това, те не са чели за миналото си…отварят книгата с безразличие и непонятно гледат знаците по страниците. Може би някъде дълбоко в психиката им един глас крещи, питайки “Какво е това? Защо аз не знам?”. Може би някъде дълбоко в сърцата си те чувстват книгата близка…но въпреки това тя си остава нещо чуждо за тях. Софтуерът дава грешка и не въвежда информацията, навярно ще изключи скоро съзнанието им, за да ги преинсталира. Жалко…наистина жалко!
ЧОВЕКЪТ създаде нещо толкова велико, благодарение на знанията си от КНИГИТЕ и това нещо завладя ЧОВЕКА и заличи КНИГИТЕ!
Може би вече е късно за промени, но…Хора, пазете и ценете книгите - те са прозорец към света. Не позволявайте най-чистите човешките емоции да бъдат заместени от интернет, защото сме хора и имаме вени, по които тече кръв…а компютрите имат жички, по които тече ток. Може би машината е с голям принос и значение в живота ви, но не ставайте подвластни на компютъра!
Недейте…
Ростислава Георгиева, IX клас
