Какво е за Гунчовото семейсто бялата лястовичка? ("По Жицата", Йордан Йовков)
Гунчо, жена му и младата Нонка - герои в произведението, са поели по
прашните пътища на Добруджа в търсене на изцеление, на щастие.За
сломените от мъка майка и баща бялата птичка е несъществуващо чудо,
вярата в което обаче може да съхрани надеждата на болното чедо.За
девойката с рано прекършена младост лястовичката е не просто красива
илюзия, а мечтаното и съществуващото вълшебство,което прави възможни
всички блянове.
Макар символният образ на птичката да се появява в края на
повествованието, писателят ни подготвя за осмислянето му още от самото
начало.В хода на разказа читателят има възможност да опознае всеки един
от героите и да разбере отношенията му към чудото.Вниманието ни е
привлечено на-напред от вида и поведението на непознатия селянин, отбил
се при Моканина.Именно с неговите преживявания, с решението му да
изпълни молбата на дъщеря си и на жена си, в много голяма степен е
свързано Йовковото послание за вярата, въплътено в образа на бялата
лястовичка.
Първите ни впечетления за героя се потвърждават и от речевата му характеристика.Начинът, по който потича изповедта му пред овчаря,
подсказва колко драматични са преживяванията му.Непознятият говори с
явно усилие: двукратно повторена в първата му реплика глаголна форма
"имам" , едва отронената в края дума "болна" , твърде неясното и в
същото време изпълнено със завладяваща болка възклицание: "Бе тя нашта
каквато е... остави я!" - всички тези особености на речта на другоселеца
подготвят читателя да почувства бащината мъка, обичта му към болното
чедо и усилията на този човек да приеме мисълта, че може да загуби
най-скъпото, което има.
Не е случайно,че преди да стигне до откровението за това, какво го е накарало да тръгне на път, бащата вплита в изповедта си разказа за
случилото се с Нонка по жътва.Именно в тази част от текста Йовков
насочва вниманието ни към символния образ на змията, въплъщение не
просто на болестта, а на злото, което съпътства човека.Дълбокия
обобщаващ смисъл, който носи вплетения в разказа разказ, можем да
разберем, ако се вгледаме в начана, по който бащата говори.
За разлика от бащата майката не може да сдържа плача си.Рекацията, й след думите на овчаря психологически убедитено доказва,че сърцето на селянката, осъзнаваща истината , е разкъсването от болка. Това дава основния да преценим,че и за Гунчовата съпруга бялата лястовичка е
красиво чудо, което не съществува, но е нужно на болната Нонка.Ето защо
майката, водена от интуацията си , настоятелно е молила мъжа си да
тръгнат към Манджилари.Единствено девойката, сломена от мъка, че
моминските и копнежи не са се сбъднали, и от болестта, искрено вярва в
спасителната сила на бялата лястовичка.Това можем да почувстаме през
погледа на Моканина, от единствената реплика, която тя произнася, от
авторовата ремарка след думите й.Йовков разчита на контраста между
стопената снага на момичето, която едва личи изпод завивката, и
светлината, която струи от очите му, още млади и усмихнати, пълни с
жажда за живот, с вяра , че щастието съществува и може да долети на
крилата на бялата лястивичка.
Така, свързвайки човешките преживявания с образа на бялата лястовичка, Йовкок утвърждава добротата, родителската всеотдайност, силата да бъде понесено смирено страданието, и най-вече вярата, спасяваща човечеството.
