Силата на волята и несломимия човешки дух в "Ралица" на Пенчо Славейков
В живота няма нищо, което да не е свързано със силата на нашата воля – от здравословното ни състояние до отношението ни към овладяване на Космоса. Всичко зависи от нашата воля, упоритост и постоянство. Може ли човек без силна воля да пази диети, да тренира, да чете и усвоява новостите в живота?
Хората винаги си поставят определени цели. Има близки, непосредствени цели и големи, далечни. Цели-идеали. Към тяхното осъществяване е насочена цялостната ни дейност. И, разбира се, силата на волята. Защото, който иска да постигне целите си, трябва да знае, че от един удар дървото не пада. Нужни са упоритост и постоянство. Те трябва да изпълват целия съзнателен живот на човека. Важно е да се знае обаче, към какво се стреми човек и по какви пътища върви и ли възнамерява да върви. Напълно естествено е днес човек да не се задоволява с направеното вчера. Новият ден е нова мярка. Мярка на радостта, енергията, отговорността и взискателността към себе си и другите. В нея се съдържа импулс, откроява се непримирим човешки дух за постигане на нови успехи. Марк Твен пише, че когато завърши работата си над някое произведение, чак тогава разбира как е трябвало да го направи ”както трябва”. Същото може да каже и архитектът, който вижда замисълът си осъществен. Събуденият стремеж към нови постижения доказва силната воля , желанието човек да не спира в развитието си. Оттам идват и успехите. Най-хубавите човешки радости се вкусват след изпробване силата на волята, нейната устойчивост и постоянство.
Всичко в човека – силните ръце, светлият и тънък ум, горещото добро сърце е създаде но от природата, за да може човекът със силата на волята и несломимия си човешки дух да твори прекрасното, да го постига и да му се наслаждава. Чувството за упоритост, непримиримост и постоянство е задължително условие.
Свободата на волята е способност на човека да взема самостоятелни решения за това, което предстои да направи и в действителност го прави. И тук човек проявява силата на волята си като смелост, решителност, инициативност и самообладание.
А трябва да имаме воля не само да се борим за хубавото, за доброто, а и да се противопоставяме на пошлото, грозното и насилственото. Мисля си за Ралица от повестта на Пенчо Славейков, която остава вярна на Иво и продължава живота си с „несломено сърце”. Нейният свободен избор, направен със силата на волята не е сломил духа й. С неподкупността и ценностните си нагласи тя оказва съпротива на този, който иска да я превърне в своя робиня и да сломи духа и.
Промените в живота на човека, дори съвсем дълбоките, настъпват в разстояние на съвсем кратки периоди от време. Когато най-малко очакваме, животът ни поднася предизвикателство, за да изпита смелостта и волята ни за промени. И тогава трябва да си спомним не само за Ралица, но и за вътрешната раздвоеност на Яворов, където:
„в гърдите ми се борят две души:
душите на ангел и демон. . , ”
Затова и аз, раздвоена, но въоръжена със силата на волята, с търпение и непокорство, с озлобление и благородство. Продължавам напред, за да докажа на себе си, че човешкият дух е несломим.
