Десетте Божи заповеди - необходимост или анахронизъм (есе)
Хората от нашето време казват, че Господ не може да ни е съдник за делата ни тук на Земята- да може и така да е, но не си ли даваме сметка, че не може да вярваме в нещо без да спазваме правилата му. Недопустимо е да казваме, че сме християни, а същевременно да наричаме десетте Божи заповеди анахронизъм.
Не е важно кой е казал не кради, не убивай, не прелюбодействай, важното е, че никой не иска да бъде обран или убит. Днес забрани като тези продължават да властват и са също така строго наказуеми, както и преди, но спазваме ли ги и изпитваме ли страх от закона и Бога?
Първите от четирите Божи повели ни учат на целомъдрие и християнска добродетел, но най-често чуваме, че те са тези, които са се превърнали в анахронизъм и не са необходими. Но това, не е така, човек не бива да става идолопоклонник на нещо или някого. Поради факта, че е тръгва в някаква друга религиозна посока или секта, води до групови самоубийства, разрушаване на семейства. Ние не може да имаме други кумири, освен добродетелите, а християнството ни учи точно на любов, състрадание, нежност, трудолюбие и всеотдайност.
Всяка една от десетте Божи заповеди ни учи на някаква добродетел, запазва ни морално като хора, човеци и ни извисява духовно. Те са резюме на всичко онова, което многотомните конституции ни налагат.
Световният шампион по шахмат Веселин Топалов пред мексикански журналисти заявява: „Не се страхувам да загубя партия. Обезпокоен съм от други неща - не ми е ясно как ще живеем занапред в този циничен свят, в който се губят ценностите, за които ни говореха в училище." Важно е да не изчезне човешкият ни облик по пътя към „прогреса", защото ако религията ни „вкарва" в морални норми, то нека техническата революция не ни позволява да се превърнем в животни, в зверове със скъпи GSM- ми.
