Ангелинка - разказ за първите чувства
Момчето от разказа няма собствено име-овчарче, сираче, ратайче, но има чувствителна душа на мечтател, който търси в сивото ежедневие на пастирския живот доброто и прекрасното. Представиту му за живота са изградени под въздействието на приказките и легендите. Любовта към Ангелинка, момичето на леля Дъмша, осмисля трудния му живот на сираче. Момчето си изгражда свой образ-мечта, който го пренася в един красив и изпълнен с обич свят. Чрез тази мечта той се чувства по-силен и по-добър. Красивите мечти на героя са свързани с образа на непознатото за него момиче”кротко и добро, русокосо като звездица” и той постепенно го обиква. Сърцето му започва да бие влюбено. В нейния образ момчето събира и съчетава истинската красота и доброта, цялата чистота и светлина на земята. Тази чиста любов е като магия. Тя превръща момчето в юноша, вечно устремен към доброто и всичко хубаво и светло.
Сред природата овчарчето заживява в един друг свят. Вживява се в ролята на защитник, който е готов на всичко за своята любима. Няма сила, която да го спре. Така момичето изцяло завладява сърцето му и превръща неусетно първите съкровени трепети в чиста и истинска любов. Неговото сърце на сираче вече не е изпълнено с горчивина,а с надежда за радостен лъч в живота му.
Копнежът на момчето да види “царицата на своята фантазия”е много силен. В деня на Възнесение душата му е изпълнена с вълнение. Момчето преминава през очакването и надеждата, през възбудата от предстоящата среща и стига до неописуемото усещане при срещата с Ангелинка. Реалният образ на момичето, видян през влюбените очи на момчето, надминава и най-смелите му мечти: ”В нея нямаше нищо земно.” Ангелинка го покорява с невижданата си прелест, с детската си чистота и невинност. Мечтата му става реалност. Споменът за този миг остава незабравим и сякаш това не е било истина, а прекрасен сън. Ангелинка заслужава да бъде царица на мечтите му. Тази любов прави юношата по-добър и истински щастлив.
Любовта е необяснимо нещо. Но в спомените като че ли най-ярко в съзнанието остава споменът за красотата на първата любов. Може би защото това е най-силното чувство, което побеждава злото и омразата и като магия преобразява живота на човека и го превръща в приказка.
