Адът - това са другите (есе по философия)
Мисълта на Жан Пол Сартр „Адът - това са другите“ изразява, че няма нищо хубаво на света освен, че си съвсем сам. В тълпата човек е с другите, но не е с никого. Неговото качество там е количество. Той е единица в множеството, песъчинка в навалицата. Това е, защото в днешно време не съществува приятелство, а само предателство, завист, лъжа и други подобни качества. Ето защо малко хора издържат продължително време на пребиваване в безлико и сиво съществуване. За да спаси себе си, човек напуска тълпата и навлиза в света на размишлението. А всяко сериозно размишление вглъбява. Следователно всяко размишление усамотява. Известен е случаят със Сократ, който веднъж така дълбоко се замислил, че повече от денонощие седял на едно място, унесен в своите мисли. Характерен е също случаят с Декарт. При темата за съмнение, Декарт е достигнал до истината, до „Мисля, следователно съществувам“, с цената на съзнателно дистанциране от външните неща, от чуждите мнения, дори от собственото си тяло. Самотата има различни екзистенциални форми. Самотен е човекът, изостанал от темпа на времето. Но човек не е сам. Той е пред погледа на Другия. Срещата с другия е борба за признание.
„Адът - това са другите“, казва Сартр, защото всеки опитва да плени свободата на Другия. И любовта, и омразата са опит за пленяване на чуждата свобода.Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.
12)