Резерват "Сребърна"
ЕДНА СБЪДНАТА МЕЧТА
България е страна с великолепна природа, богата на уникални природни ресурси, великолепни резервати, влажни зони, десет от които с международно значение. Една от тях бихме могли да определим като “Сбъдната Европейска мечта” - ПР “Сребърна”.
През последното десетилетие държавата в лицето на Министерството на околната среда и водите, неправителствени организации и чуждестранни партньори положиха усилия за възстановяване и поддържане на |ПР “Сребърна”. По -голяма част от взетите мерки целяха разгръщане на потенциала за развитие на екотуризма в района.
Преди повече от век езерото “Сребърна” е било “Елдорадо за блатните птици” в очите на австрийския пътешественик Феликс Канц.
Още през 1942 г. Сребърна е била обявена за развъдник на водоплаващи птици и в езерото е било забранено всякакво ловуване. Три години по-късно тази забрана е била премахната и е бил разрешен лов на водоплаващи птици.
На 20 септември 1948 г. с Постановление на МС “Блатото Сребърна” е било обявено за птичи резерват (бранище), с площ 750 ха. Забранено е било косенето на тръстиката и безпокоенето на птиците. За съжаление през следващата година е била изградена дига, която е прекъснала естествената му връзка с река Дунав. Така е спрял притокът на прясна вода в резервата.
От 1965 г. резерватът е включен в категория “А” на проекта МАР (списък на най-значимите влажни зони в Европа, изработен от Международното бюро за изследване на водолюбивите птици). През 1975 г. е обявен за влажна зона с международно значение по Рамсарската конвенция, а от 1977 г. е биосферен резерват според критериите на световната мрежа на биосферните резервати по програмата “МАВ” (Човекът и биосферата) на ЮНЕСКО. Връчена е специална диплома - експонирана в Природонаучния музей в село Сребърна.
Най-голямото си признание: резерватът получава през 1983 год.. Предложен е за включване в Списъка на Световното културно и природно наследство на Седмата редовна сесия на Комитета за световно наследство “... като естествена функционираща екосистема... осигуряваща важна жизнена среда на застрашения къдроглав пеликан”.
Буферната зона на резервата е обявена през 1983 година със Заповед на Комитета за опазване на природната среда /ДВ бр.3/1983/.
Сребърна е в списъка на орнитологично важните места в Европа от 1989 г.
През 1991 г. се правят няколко научни експертизи от български и чужди специалисти и се взема решение за предприемане на решителни мерки за подобряване на състоянието на резервата . Поради влошени екологични характеристики, през 1992 год. резерватът е включен в Списъка на застрашените от заличаване обекти на ЮНЕСКО.
В периода от 1992 г. до 1998 г. Българското правителство в лицето МОСВ разработва програма за мерки, насочени към възстановяване на естественото или близко до него състояние на екосистемите в резервата, следвайки препоръките на научната общност.
Най-съществените действия, които са предприети през периода са: разширяване на територията на резервата с почти една трета, разработване на проект “Прокарване на хидравлична връзка между река Дунав и езерото Сребърна”, възстановяване на каналът, който е свързвал река Дунав с езерото до 1949 г.
Разкрита е и рамсарската процедура за мониторинг на влажна зона под заплаха, съгласно конференцията в Montreux (1990 г.)
През 1994 г. започва изграждането на допълнителен канал в източната част на резервата, проектиран за двупосочно действие - при покачване на водното ниво в р. Дунав се осигурява навлизане на води в езерото, а при понижаване на водните нива - оттичане на води от езерото към река Дунав.
От 1999 г. Сребърна има статут на поддържан резерват и за него е разрешено провеждането на поддържащи, направляващи и регулиращи мерки.
Усилията през годините се увенчават с успех и в края на юни 2003 г. резерватът е изваден от списъка на застрашените от изключване обекти на световното и културното наследство на ЮНЕСКО. Към настоящия момент ПР ”Сребърна” е включен в списъка на обектите световно културно и природно наследство.
Резерватът Сребърна се намира на 18 км западно от град Силистра и на 1 км от брега на река Дунав. Непосредствено до западния му бряг е едноименното село Сребърна. Езерото заема широка карстова падина. Оградена от изток, запад и юг с голи хълмисти възвишения.
Езерото на резервата е тясно свързано с р. Дунав и е силно зависимо от нея. То е най-ниската част на водосборен басейн с площ 402 km2.
Общата площ на защитената територия е 901.2 ха, в нея е включен и дунавския остров Девня и течението на река Дунав между брега и острова. В резервата са представени 5 основни типа влажни зони:
• най-силно посетителско внимание привлича езерното огледало- откритата водна повърхност;
• при сезонното спадане на водното ниво в изкопните ями между дигата Ветрен-Силистра и десния бряг на р. Дунав се образуват множество сезонни блата;
• територията на остров Девня и част от брега между дигата Ветрен-Силистра и десния бряг на р. Дунав са покрити с гори, които сезонно се заливат;
• в южната част на Сребърна се намира изворът “Канаричката”, който е представлява подземна карстова хидросистема;
• петият тип влажна зона е самото течение на р. Дунав.
Тук са защитени редки и чувствителни местообитания, от които четири типа са включени в списъка на Бернската конвенция, като хабитати нуждаещи се от специални мерки за опазване.
Езерото е уникално по рода си със свободно плаващите по повърхността му тръстикови отрови, които при движенията си променят шарката образувана от водните и растителни петна. Изключително вдъхновяваща гледка представлява замръзналото езерно огледало през зимата, която силно контрастира с ярко жъртите тръстики.
Режимът на ПР “Сребърна” регламентира посещенията само с разрешение от Министъра на околната среда и водите. За природолюбители, желаещи да се докоснат до изключителната красота на резервата са достъпни няколко пешеходни пътеки, минаващи покрай границите на защитената територия по високите хълмове от изток, юг и запад. Движението по тях предоставя възможност за достигане до изгледни точки, от където се откриват прекрасни панорами към резервата. Туристическите маршрути са оборудвани с беседки, предвижда се поставянето и на пейки на места с добра видимост към езерото. По изградените обходни пътища може да се достигне до южния шлюз, като се премине покрай източната граница на Сребърна или да се премине по западният противопожарен път, покрай местността “Изворчето” и се достигне брега на река Дунав. Най-добра видимост към пеликанската колония се открива от върха на “Коджа баир”, които се намира в северозападната част на Сребърна.
На територията на резервата са установени, 1123 таксона водорасли, 17 вида гъби, 15 вида лишеи, 139 таксона висши водни и влаголюбиви растения, принадлежащи към 45 семейства и 97 рода. От флористичния генетичен фонд на влажните зони в България на Сребърна принадлежат 53% от видовете, респективно 75% от родовете и 78% от семействата.
9 вида са защитени по Закона за защита на природата
13 вида са включени в “Червената книга на България”
2 вида присъстват в “Европейския сдисък на застрашените, редките и ендемични растения”
Общо до момента в резервата са установени 500 вида насекоми.
В самото езеро са установени 18 вида риби от 6 семейства. По Бернската конвенция са защитени 6 от тях: Aspius aspius, Chalcalburnus chalcoides, Leucaspius delineatus, Rhodeus sericeus amarius, Misgurnus fossilis и Pungitius platygaster, включени в Приложение № III. В Националната стратегия брияната Chalcalburnus chalcoides е категоризирана като рядък за България вид, върловката Leucaspius delineatus - като “средно рядък”, а деветоиглената бодливка Pungitius platygaster - като “много рядък”. Същите видове са регистрирани в Червената книга на България като “защитени”.
От земноводните са установени 12 вида, от които 1 вид от Червената книга на България - сирийската чесновница (Pelobates syriacus) и други 8 вида защитени от Закона за биологичното разнообразие.
На територията на резервата са установени 15 вида влечуги, като 1 от тях - смокът мишкар (Elaphe longissima) е включен в международната Червена книга и Червената книга на България, а други шест вида са защитени от Закона за биологичното разнообразие.
Най - голямо е разнообразието на птиците. Перлата на резервата е гнездовата колония на къдроглавия пеликан. Броят на птиците в колонията за периода 1950 - 1980 г. варира от 29 до 127 двойки.
Видовият състав на птиците в резервата се определя до голяма степен от неговото биогеографско местоположение. Броят на установените в резервата и неговите околности видове е 223. Гнездещи са 54 вида. Два от тях - къдроглавият пеликан (Pelecanus crispus) и голямата бяла чапла (Еgretta alba) гнездят само в Сребърна. Други два вида - малкият корморан (Phalacrocorax pygmeus) и белооката потапница (Aythya nyroca) имат едни от най-значимите гнездови находища у нас, а чевеногушата гъска (Brantha ruficollis) - едно от най-значимите зимовища в страната. Орнитофауната на резервата включва 195 защитени вида, 57 вида, включени в Червената книга на България и 12 глобално застрашени вида.
Проучванията на бозайниците в резервата са установили 41 вида, разпределени както следва: 7 вида насекомоядни бозайници, 2 вида прилепи, 13 вида хищни, 5 вида копитни, 18 вида гризачи, 1 вид заек. Световно застрашен вид е видрата. В европейската Червена книга са включени 13 вида.
С утвърждаването на плана за управление през 2001 г. се прекратява действието на Заповед № РД-367 от 15 октомври 1999 г. на МОСВ в частта й, с която се определят режимите и нормите на резервата. В него са предвидени общо 18 работни програми, насочени към опазването и възстановяването на биологичното разнообразие. Планът за управление на ПР “Сребърна” регламентира обособяването на три зони в резервата.
Зона А - ядро на резервата. Обхваща езерното огледало, северния и южен тръстиков масив, както и площите, които ги свързват. В тази зона са забранени посещения с образователна и образователно-туристическа дейност.
Зона Б - обхваща склоновете или части от тях на хълмовете западно, южно и източно от езерната чаша, както и територията, разположена северно от северния тръстиков масив (акваторията между остров Девня и брега, площта, заобиколена отвсякъде с диги и водните площи около местност Пристана).
Зона С - състои се от няколко постоянни и временни петна с различна площ. Предназначена е за обезпечаване и гарантиране запазването на постоянните гнездови колонии на къдроглави пеликани, големи корморани и пчелояди, както и на ежегодно преместващите се гнездилища на чапли, блестящи ибиси, лопатарки, рибарки. В тази зона е забранено: влизането с образователни цели и влизането по време на размножителния период с изключение на посещенията:
- с научни цели при строго определен ред
- след природни бедствия и стихии, след силни застудявания, след масови отравяния, след груби нарушения в тази зона и др.
Приоритетите в работните програми на плана за управление на ПР “Сребърна”са следните:
1. Премахване на риска от въздействието на катастрофални природни и антропогенни явления и фактори;
2. Премахване на фактори, застрашаващи състоянието на екосистемите и/или популациите на глобално застрашените видове;
3. Премахване/ смегчване на фактори, застрашаващи отделни местообитания или популациите на редки и застрашени видове;
4. Възстановяване на естествения характер на резервата и премахване на съществуващо замърсяване или ограничаване на отрицателно въздействащ общо върху резервата фактор.
Общо осем, от включените в Плана за управление работни програми, са предназначени за подпомагане на местното население и развитието на туризма в района.
През 2003 г. Министерството на околната среда и водите стартира изпълнението на част от проектите.
Изградени бяха обходни пътища от трошенокаменна настилка покрай източната и западната граници на резервата, които създават добри условия на туристите за придвижване пеша с каруци или коне при разглеждане на резервата.
Започна поставянето на табели по туристическите пътеки около резервата.
Със Заповед № 217/16.07.2003 г. на Директора на РИОСВ - Русе временно е определено място за спортен риболов. Участъкът в който е разрешен спортният риболов е разположен в северозападната част на езерото, непосредствено до село Сребърна. Заповедта въвежда ограничения за риболовците, охраната на резервата следи за тяхното спазване. През 2004 г. управлението на резервата изгради съоръжение за спортен риболов.
Интересът към тази атракция е много висок. Засилената охрана в резервата ограничи бракониерския улов на риба. По този начин се спря нерегламентираното добиване на рибни ресурси. За извършване на спортен риболов не се заплащат допълнителни такси.
Като едни от проектите с най-висок приоритет за спешно изпълнение са благоустройствто на района при Пристана (паркинг, чешма, тоалетна) и на чешмата “Тодоранка”; определяне на маршрут по вода за посетители; маркиране на входа към резервата. Предвижда се създаване на площадка за образователни цели на подрастващото поколение.
С цел подпомагане на спортния риболов се предвижда издълбаване и почистване на изкуствен водоем при входа на село Сребърна откъм пътя Силистра - Русе.
ПРИРОДОНАУЧЕН МУЗЕЙ “СРЕБЪРНА”
Югозападно от резервата е разположен природонаучен музей, който притежава забележително богата сбирка от препарирани птици и бозайници. В колекцията могат да се видят редки и застрашени видове.
Във фоайето на музея е монтиран видеоекран с изображение в реално време на картина от самото сърце на резервата - колонията на къдроглавите пеликани. Изключително интересно е да бъдат наблюдавани навиците и ежедневието на тези големи птици, които са избрали точно това кътче от България за отглеждане на своето потомство.
Изгледната тераса на музея предлага широк обзор към езерото и околностите му. На разположение посетителите са зрителни тръби и бинокли, с чиято помощ могат да се наблюдават летящи или плуващи птици. Интересна, обичайна гледка са ловящи риба корморани и спокойно плуващи лебеди.
Трудно може да се проследи посещаемостта в околностите на природен обект с площ ката Сребърна, но може да се приеме, че основната част от туристите са посетили Природонаучния музей в село Сребърна.
В периода от 1998 до 2002 година музеят е бил посетен от близо 50 хил. души, от които около 19 хил. чужденци. Статистическите данни сочат нарастване на посетителският интерес. Забелязва се тенденция към изравняване на посещенията от български и чужди граждани.
Резерватът представлява интерес и се посещава и от различни високопоставени личности. През месец април при своята визита Министър председателят на България г-н Симеон Сакскобурготски записа своите впечатления в книгата за посетители на музея.
За посетителите на резервата, които искат да усетят несравнимата атмосфера на местния бит и желаят да останат край резервата по-продължителен период от време, местните жители предлагат условия за настаняване в селата Сребърна и Ветрен.
В Село Сребърна може да се пренощува в Почивен дом “Сребърна” с 16 легла в стаи с изглед към резервата. Сградата е новопостроена, но е спазен стилът на традиционния българския бит, съчетан с всички модерни удобства. На туристите се предлага храна.
В село Ветрен, което се намира само на 5 км от с. Сребърна има 3 частни хотела. Трите селски къщи са обзаведени с много удобства, аранжирани с колоритни битови елементи, всяка от които предлагат условия за настаняване на около 15 души. На гостите се предлага храна от българската национална кухня, поднесена с много грижа за клиента.
На брега на р. Дунав при село Ветрен се намира хотел “Евро клуб хотел”, който разполага с 45 легла, ресторант и кафене. Непосредствено разположената ивица от дунавският бряг е устроена за плажуване и може да се използва свободно от гостите. Хотелът предлага възможности за воден туризъм.
В съседство бунгала на туристическо дружество към гр. Силистра предлагат леглова база за около 30 човека.
В района се приготвят и предлагат само се ястия от традиционната българска кухня. Значително по-богат избор на ястия от европейската кухня и специалитети могат да бъдат открити в град Силистра.
В село Сребърна има един малък ресторант, който е с капацитет от около 20 места. Посетителите ще се насладят на вкусна, прясно приготвена храна, сервирана на терасата на заведението, където се открива широкообхватен изглед към резервата. Превъзходни вкусови качества имат зеленчуковите ястия и салати, за които се използват само свежи зеленчуци, произведени от местното население.
Ресторантите към хотелите в село Ветрен предлагат с много внимание вкусно приготвена домашна храна, напомняща за “вкусотиите на баба”.
На 18 км от Сребърна - в град Силистра има бензиностанции и газ-станции. Гориво може да се зареди и на денонощната бензиностанция, която се намира на 2 км по разклона за Ситово от пътя за град Русе - разстоянието е около 12 км.
Резервата е достъпен с автомобилен транспорт. Разположен е в непосредствена близост до пътя Русе-Силистра.
За придобиване на представа относно впечатленията на посетителите, Регионалната инспекция по околната среда и водите - град Русе изготви явна анкета, съдържаща 19 въпроса, 90 %, от които закрити. Анкетираните са на възраст от 15 до 70 години. Преобладаващата част от тях са работещи, от които 12 лица от женски пол и 15 от мъжки. За някой от въпросите общият процент надхвърля 100, поради факта, че анкетираните са дали повече от един отговор.
Без претенции за представителност, целта на анкетата е да отрази преките впечатления на посетителите в резервата и музея непосредствено след посещението им.
На въпроса “За първи път ли посещавате ПР “Сребърна”, 70 % от анкетираните са отговорили отрицателно, а 29 % положително. Този въпрос е важен и в същото време е свързан с останалите въпроси касаещи мотивацията и оценката на анкетираните за управлението на ПР “Сребърна”.
Поляризация на отговорите се наблюдава при въпроса “Какви са причините за посещението Ви в резервата”?
Приблизително еднакъв дял /18 и 18,5 %/ се пада на отговорите: “любопитство” и “заради спортния риболов”. Еднаква тежест /37 %/ се пада на “професионален интерес” и “опознаване на биологичното разнообразие”. Това би могло да обясни факта, че 70 % от анкетираните посещават резервата нееднократно. Най- голям процент 48 се пада на предложеният отговор “повишаване на общата култура”. Това може да бъде сигурен признак за популярността на резервата и за високата оценка на организацията.
Висок процент от анкетираните - 92,5 са отговорили положително на въпроса “Интересувате ли се от историята и настоящето на резервата”? Едва 0.07 % са били крайни в отговора си “не, не проявявам задълбочен интерес”.
Като белег на пряка оценка на организацията в резервата бихме могли да съдим от отговорите на въпроса “Как бихте оценили състоянието на ПР Сребърна?”. Оценка “много добро” са дали 63 % от анкетираните, 22 % са го определили като “отлично”. Отговорът на едва 15 % е “задоволително”.
Очевидно мнозинството от анкетираните намират, че са получили достатъчно информация за обекта. Това се доказва от резултата- положителен отговор са дали 96 %.
Анкетираните разчитат да получат информация предимно чрез печатни материали, затова 52 % от тях са дали отговор “да-напълно ме задоволяват”.
На открития въпрос “Какво най-много Ви впечатли при посещението Ви ...?”, отговорите касаят създадената организация и биологичното богатство на резервата. Наличието на колония -къдроглав пеликан присъства в почти всяка анкета, което е белег за това, че е добре популяризиран и че анкетираните намират отличителен белег за резервата.
89 % намират с. Сребърна за привлекателно място за почивка като са дали безапелационно положителен отговор. Малка част от анкетираните 0.07 % се колебаят с отговор “възможно е”. Предвид на факта, че това са най-малките участници, на възраст между 13- 15 години, можем да не считаме мнението им за миродавно, тъй като те не биха могли да планират почивка.
Интерес предизвикват отговорите на въпроса ”С какво бихте могли да подпомогнете поддържането на доброто състояние на обекта?”
Преобладаващото мнозинство 78 % са заявили желанието си да помогнат с идеи, 22 % чрез проекти, 15 % административно и приблизително равни проценти се падат на отговорите “чрез личен труд”, “чрез материали” и “не бих могъл”.
Макар, че 48 % от анкетираните свързват посещението си с професионален интерес, бихме могли да предполагаме, че отговорите на въпроса “Според вас какви са екологичните проблеми на ПР Сребърна?” са отговори на непрофесионалисти. Приблизително еднакъв процент -30, 37, и 33 се пада на “замърсяване с битови отпадъци”, “инфраструктура-недостатъчно развита” и “недостатъчна леглова база”.
От индиректните въпроси свързани с управлението, организацията и поддръжката на резервата, прави впечатление високата удовлетвореност на анкетираните спрямо техните преки впечатления. 93 % оценяват високият потенциал за развитие на екотуризма и международния интерес към резервата.
Очевидно анкетираните проявяват висока степен на съпричастност ако се съди по отговорите на въпроса “Проблемите на района могат да се решат на ...?”
59 % са определили “с международно участие”, “48 % - за “национално ниво” и 30 % “на местно ниво”.
Вместо заключение прилагаме изводите от направения SWOT анализ.
Анализ на силните страни:
Анализ на слабите страни:
Анализ на възможностите:
Анализ на заплахите:
Поддържан Резерват ”Сребърна” е природно богатство, което следва да съхраним за поколенията. Несъмнено той притежава голям потенциал за развитие на екотуризъм, отдих и развлечения, но това означава и висока отговорност още повече, че е обект на световното и културното наследство на ЮНЕСКО и би могъл да се приеме като лице на България пред света.
