Дървото трябва да се изправя, дорде е младо (Маминото детенце)

В повестта "Маминото детенце" Любен Каравелов разкрива живота на едно чорбаджийско семейство преди Освобождението. Авторът запознава читателите с образа на Нено и Неновица още в началото на повестта,за да може да се види в каква среда расте синът им Николчо. В творбата си писателят проследява отделните етапи от моралната деградация на Неновия син. Най-драматичният момент е кулминацията в четвърта част на "Маминото детенце", защотоНиколчо извършва първата си кражба-взима парите на собствената си майка.

Чорбаджи Нено изрича пословицата: "Дървото трябва да се изправя, дорде е младо", за да ни внуши,че е трябвало да възпита сина си,когато е бил още малък. Той я казва твърде късно, без да се замисля, че Никола вече е с формиран характер. Невъзможно е да беде променена посоката на неговото развитие.

Безнравственото положение на Николчое забелязано от бащата, след като детето мудостига крайна степен на падение. "Дългата лекция" на таткото не помага за подобряването на поведението на чорбаджийския син. Не е случайно, че първата кражба на Никола се разкрива точно когато Нено решава да поучава сина си.

Чорбаджията започва лекцията си: "Знаеш ли как се печелят парите?". Николчо гледа баща си така,както гледа "знающият ученик на учителят си": Селяните ги печелят с кървав пот и с мотика в ръка,а чорбаджиите ги добиват събрани". Това показва, че детето знае, че парите на семейството сине се печелят с труд. Така Николчо леко възприема паразитното съществуване и безмислените идеалина семейството си. Нено продължава с въпросите си, но явно не му харесат отговорите и той нарича наследника си "магарешки сине". Чорбаджията започва да го разпитва: "...отде си ти вземал пари да купуваш чопрази и копринени подрясници на калугерките?" "Ти мислиш, че аз не зная какво си правил оная събота в метохът!"Нено изрича закани които, не може да извърши: "Жив ще да те одера." Думите на бащата не достигат до съзнанието на Николчо който "гледал из прозорецът и изучавал природните наклонности на врабчетата,които се борили на крушата..." От рано чорбаджията изгубва авторитет пред сина си. Нено не се притеснява от влечението на наследника му към "гюлова ракия", не забелязва склонноста му към лъжа, безчуственост, жестокост и безотговорност.

Внезапно изражението на Неновия син, като вижда майка си през прозореца, се променя. Авторът използва сравненията: "лицето му станало бяло като кърпа", когато се спуснал към зимникът като пощурял.

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

Няма добавени коментари.