Нил – Вода на живота!
Значението на нилските прииждания е особено голямо за земеделието, тъй като в Египет има горещ и сух климат и незначителни валежи. През лятото дъждове почти няма, така че в Кайро от юни до септември дори не може да се измери количеството валежи.
Растителната покривка в долината на Нил в древността е била по-богата, отколкото сега. В Египет тогава е имало горички от акации, ракитовици, сикомори, палми. В нилските заливи растат папирус и лотос. В дълбока древност климатът на Северна Африка е бил по-мек и влажен. В съседните на Египет страни на мястото на по-късните пустини се простират степи, покрити с трева. Значително по-богат е и животинският свят. В Египет и в съседните области живеят слонове, жирафи, носорози, диви бикове, глигани, газели, антилопи; в пустинята се разнася рев на лъв и на пантера. В Нил се срещат крокодили, хипопотами и различни видове риба.
Ловът и риболовът задълго запазват значението си в стопанския живот на Египет.
Прекрасно напоявана от приижданията на Нил, египетската земя образува нещо като огромен оазис, притиснат от двете страни от безкрайните пустини на Северна и Източна Африка. Отделен от съседните страни на запад и на изток от скалисти планини и мъчно проходими пустини, а на юг от нилските прагове, Египет е почти изолиран от целия останал свят. С това до голяма степен се обяснява забавеното темпо на развитие и голямото своеобразие на египетската култура. Египтяните винаги противопоставят своята плодородна и благодатна земя на съседните пустинни и диви страни.
Реката е възприемана като божи дар от древните египтяни и има ключово значение за създаването на древноегипетската цивилизация. През епохата на неолита, многобройни племена се настаняват в пределите на нилската долина, изтласкани от настъпателната пустиня и изсъхването и на последните речни корита. Ето как спрямо този естествен природен дар, се определя и разположението на племената, които присвояват първите земеделски навици и започват да се развиват от присвояваща към произвеждаща икономика, през VI хил.пр.Хр. Тогава и в продължение на още 2 хил. години VI – IV хил.пр.Хр. археологически находки от късните неолитни култури, свидетелстват за уседнал живот, развиващо се земеделие, риболов, животновъдство, лов, събирачество, основават се първите стъпки в занаятчийството и началото на производството на метала. Всичко това и целият неолитен процес в древен Египет се осъществява в тясна връзка с изключителният природен дар – реката Нил, като определящ фактор и за по-нататъшното развитие и през додинастичната епоха. Началото на египетската цивилизация както и територията, на която тя се развива е определена от самата природа и в частност реката Нил.
Египет е разделен на две части – Горен( Южен, горното течение на р. Нил) и Долен(Северен). Горен Египет, тясна дълга долина, и Долен Египет — широката делта на Нил, която се разтваря към Средиземно море в широк триъгълен разтворен цвят. Долината на Нил се простира от първия праг до върха на делтата във вид на дълга около 900 км тясна ивица, ширината на която варира средно между 3 и 22 км. Реката като определящ територията и развитието на тази цивилизация, естествено е и тя да диктува и самия ритъм на живот в североизточна Африка. Сформираната древноегипетска представа за света също се определя и от реката. Тя тече право на Север, а в резултат на пролетното топене на снеговете в Етиопия и придружаващите този процес валежи в тропическа Африка довеждат до наводнения, които започват с покачването нивото на реката през средата на Юли и бележенето на самият разгар през Август-Септември, когато са и самите наводнения. Наводненията продължават до Ноември или четири месеца, като бележат изключително благодатен ефект върху почвата напоявайки и наторявайки я с донесените от реката органични частици и минерални частици. по време на разливането на Нил тя с изключение на селищата се покрива изцяло и се превръща в море. Селищата се строят върху естествените хълмове или върху насипите, тъй че големите градове и села, гледани отдалеч, имат вид на острови. Водата се задържа на едно високо равнище, след което започва да спада по малко. Същото нещо става и при издигането на водното равнище. След този период, равнината се оголва окончателно и изсъхва. Колкото по-бързо стане изпаряването, толкова по-бързо се извършва изораването и засяването, а най-скоро става това там, където е по-горещо. Египтяните разбират и съзнават благоприятния принос на реката за тяхното производство и започват да използват речния ресурс максимално, колкото е било възможно в този период. През додинастичната епоха, която обхваща цялото IV хил.пр.Хр., се полагат и първите усилия за задържането и обратното отвеждане на водата в реката с цел напояването на обработваемите почви, за което се строят изкуствени диги и се прокопават канали за отвеждането на водата. Така в долината на Нил се основава напоителна система, която допринася за стопанския живот в този район, от първата половина на IV хил.пр.Хр. до първата половина на XX век. С това се слага и началото на обуздаването на реката, продължило вероятно през цялото IV хилядолетие пр.Хр.
Всичките процеси и като цяло благоприятното влияние на реката, подпомагало силно развитието на цивилизацията намираща се на тази територия, било съзнавано, почитано и тълкувано по начин спохождащ епохата на това разбиране. Египетските селяни приемали реката като божествен дарител. Нил и персонификацията й били наричани Хапи. Полезните наводнения за добрата реколта, били празнувани от тогавашните египтяни с песни и жертвоприношения като “ идването на Хапи”. Плодовитостта, която придавала реката предполагало взаимодействие между мъжка и женска потентност, което всъщност било причината понякога Нил да бъде изобразявана като хермафродит – мъж с гърдите на жена. Наименованието на реката – Хапи е смятан за олицетворение на Нил, като било свързано и с първичната вода Нун. Като всички космически сили, както вече споменах, той има чисто човешко изображение. Изглежда добре хранен (израз на плодородие и изобилие на храна), с увиснали гръдни мускули, тълкувано като женски полови белези. В един космогонически текст, произхождащ от Мемфис, за Хапи се казва : “Тялото на Нил е, което наполовина е мъжко и наполовина женско. Той е баща на боговете..., чието идване възторгва хората.”
Всичките тези схващания за реката показват високата ценност на Нил, съзната от народа, народ белязал света завинаги със своята уникална древна култура, която живее и днес...
