Плодородният полумесец - неолитна революция
Началните стъпки за развитието на скотовъдството имали почти същия революционен ефект, както това било при развитието на земеделието. Важна стъпка била започналият подбор на дивите животни, след което и тяхното събиране в стада с оглед използването им за храна, кожа, вълна, също така били използвани техните рога и кости. В Полумесеца на плодородието имало наличие на много видове животни, които се оказали лесни за опитомяване. Като особено многобройни могат да бъдат определени наличието на овцете и козите, докато за дивите прасета може да се каже, че те живеели почти навсякъде. След като вече били присвоени отделните навици за възникване на скотовъдството, в следствие на което бил усвоен принципът им на отглеждане, а не простото им набавяне чрез лова, били произвеждани и много други неща, като например получаването на мляко или яйца от домашни птици. За използването на максималния жизнен ресурс на скотовъдството, отделните животни били използвани за езда, за носене на товари или за теглене.
Като основен фактор за успешното използване на добитъка бива опитомяването на четири вида животни – кози, овце, прасета и говеда. Споменатите животни са бозайници и успяват полезно да се допълват помежду си. Козите са издръжливи, нямат нужда от обилна паша и дават месо, мляко, кожа и вълна. Овцете могли да се използват по същия начин, както козите. Те живеели навсякъде, където има трева, а тя била в изобилие по хълмовете. Първите сведения за отглеждане на овце, се датират от около 9000 г.пр.Хр., като тяхното местоположение е в северен Ирак. Отглеждането на прасета, осигурявало месо, те търсят прехраната си в горите, растат бързо и често създават многобройно потомство. Говедата освен за месо, мляко и кожа, били използвани за теглене и носене на товари. Като най-сигурни свидетелства за наличие на опитомени животни се определя наличието на кости на изядените, които били на млади животни, което значи, че това са животни подбрани от отглеждано стадо, предвид това, че животните убивани от ловни племена обикновено винаги били възрастни.
Земеделските системи се развивали в следствие на отглеждане на зърнени храни и животни, като част от тази система. В някои области обаче е налице само част от революцията. Това например се случва с населението на Централна Америка, където при възникването на процеса по отглеждането с цел производство на зърнени храни, те не продължили и с процеса по опитомяването на животни, вероятно поради липсата на достатъчно, чак до настъпването по-късно на момента, когато последователите на Колумб са донесли със себе си нови. Процеса по развитието на скотовъдството бил осъществен само в Андите, където е имало наличие на лама, с което се осигурявало производството на месо, кожа и вълна, а също така тя била използвана за пренасяне на товари. С което се стига до заключението, че изолацията скоро е започнала да диференцира живота в Америките и Стария Континент. Но и в пределите на Стария Континент, комуникационните затруднения обясняват големите разлики в начина, по който се развивало земеделието. Наличието на сравнително лесното разпространение на земеделските навици и познания от Близкия Изток към Северна Африка след което към Западна Европа и дори, макар и не толкова лесно нагоре по долината на Дунав, то това разпространение на Изток в Азия е било много по трудно. Наличието на различия освен, че се базира на трудното разпространение то бива предопределено до голяма степен и от големите разлики в климата. Затова свидетелства Китай, когато при възникването на земеделие там, се отглеждат местни култури, които съответстват на наличните условия, а не са разпространени от друго място, както това става в Европа, където земеделски навици и култури се пренасят от Близкия Изток.
